(Интервю с проф. д-р Боряна Слънчева)

Когато чуете името й, дори животът да ви е спестил среща по необходимост с нея, осъзнавате, че ви очаква необикновено запознанство. Самото й име подсказва, че в тази жена е закодирано нещо знаково, предопределящо и силно позитивно. Боряна, която се бори за живота на възможно най-малките бебета, които можете да си представите, и Слънчева, тази, която ще огрее пътя им от първия ден на този свят. В нейните ръце родителите поверяват крехките си рожби с надежда и вяра, че едни ден ще тичат до премаляване след тях и по нищо няма да личи, че са се родили преждевременно, нетърпеливи да изживеят този живот по единствения възможен начин.

Представяме ви проф. д-р Боряна Слънчева в едно откровено интервю за Първите седем. Тя е завеждащ Клиниката по неонатология в „Майчин дом” и повече от 36 години от живота си е посветила на това да се грижи с екипа си за живота на пациенти с тегло под килограм.

Срещаме се на Третия международен форум за недоносените деца, който се проведе в София през ноември, за да научим повече за неонатологията, за нещата от ежедневието й на лекар и човек, който посреща най-малките бебета у нас и олицетворява надеждата за хиляди родители.

Много жени избират попрището на лекарската професия, но ако продължението е неотонология – какво трябва да е предизвикало този избор?

Още като студентка си избрах да работя с новородени. Смятам, че моментът, в който започва да се заражда живота, го заслужава. Всичките усилия, които са необходими и които се полагат в тази посока са от огромно значение. Добрите медицински грижи и професионализмът са двете основни неща, които биха осигурили едно добро бъдеще на всяко недоносено дете. Работила съм и във вътрешно отделение – там нещата не се случват по този начин, по който бих искала.

Един от слоганите на третия глобален форум е „Най-малките са най-важни.“ Как понасяте тази тежест и отговорност на емоционална свързаност с всеки малък пациент?

По принцип в неотонологията не всеки може да работи. Не заради уменията, това е една чисто реанимационна специалност. Много пъти трябва да се взимат бързи решения, често рискови, при това с пълното съзнание, че основната цел е спасяването на един живот.  Работещите в неотонологията са хора, които са адреналино-зависими. Не всеки човек е готов да работи в спешно отделение, каквото е нашето.  Това не е работа за всеки. Изискванията при нас са много високи, дори само като технически умения. Нужни са много познания, тъй като новородените деца са различни от всички останали пациенти. В неотонологията, патологията е с много висок процент. Организмът на новороденото е уникален и той е такъв за много кратко и особеностите са характерни само за този период. В неотонологията работят хора с големи сърца и души.

Прочетете цялото интервю Тук