Университетска акушеро-гинекологична болница
„Майчин дом“

Университетска акушеро-гинекологична болница
„Майчин дом“

МЕНЮ

Д-р Таня Праматарова: Медицината вече е напреднала изключително много и голям процент от недоносените деца оцеляват

Д-р Таня Праматарова пред ИА "Фокус"

Д-р Таня Праматарова, началник на Отделение „Физиологично” към Клиниката по Неонатология в СБАЛАГ „Майчин дом” в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Д-р Праматарова, миналата седмица „Майчин дом” отчете една хубава новина, а именно, че броят на недоносените бебета, родени в лечебното заведение е намалял, като за първите три месеца на тази година техният процент спрямо общия брой бебета е 17,8%, при 18,5% за миналата година. Имате ли предположения на какво се дължи тази положителна тенденция, след като през последните години този процент или се увеличаваше или оставаше непроменен?
Таня Праматарова: Разликата между миналата и тази година е много малка – 0,7%. Статистически този процент е незначим. И това са данни само за първото тримесечие. За да решим, че има действително понижаване на недоносеността, трябва да се запази тази тенденция и по-нататък. Така че в момента категорично не можем да направим извода, че има понижение на процента на недоносеност. Той общо взето стационира. Тази тенденция трябва да се запази през следващите месеци и години, за да приемем, че статистически има понижаване на този процент.
Фокус: В „Майчин дом” традиционно се раждат най-голям процент недоносени бебета, в сравнение с останалите болници в страната, тъй като най-вече при вас постъпват родилки с рискови бременности. Достатъчни ли са ресурсите ви като апаратура и специалисти, необходими за реанимацията на недоносените нородени?
Таня Праматарова: В момента болницата разполага с много висококвалифицирани кадри – неонатолози и акушерки, както и с модерна апаратура. Не бива да забравяме обаче, че таза апаратура работи нонстоп и се амортизира. Това са апарати, кувьози, монитори, които работят постоянно, така че поне през две-три години трябва да се променя цялата апаратура.
Фокус: Кои са най-честите реанимационни грижи, прилагани в неонатологията?
Таня Праматарова: На всяко новородено дете, не само на недоносените, когато се роди, се прави първична реанимация. В родилна зала има една реанимационна маса с лъчисто отопление и всяко новородено бебе се поставя на нея. Осигурява се топлинен комфорт, тъй като при новородените бебета терморегулацията е незряла и нестабилна. Вторият момент е да се осигури проходимост на дихателните пътища – аспирира се носоглътка и стомах и ако детето не изплаче, тоест няма ефективно дишане, то се стимулира или чрез механична стимулация или чрез обдишване с АМБУ. Ако и това не даде резултат, се налага интубация и поставяне на изкуствена вентилация. При недоносените деца, дори и да има собствено дишане, то е неефективно. Затова при тях често се налага интубация. Реанимационният детски кът е оборудван с много модерна техника – с реанимационни маси, с апарати за обдишване. Децата, които са в тежко състояние – интубирани, с някаква патология, се транспортират в интензивно отделение, където се провежда продължителна дихателна реанимация на апарат, следят се всички жизнени показатели, те са под мониторен контрол и наблюдение. При недоносените бебета това продължава понякога и месеци, особено при екстремно недоносените – тези, които са родени под 1000 грама.
Фокус: Бихте ли ни разказали малко повече за Сърфактант терапията, какво представлява тя, как се прилага и при кои случаи може да бъде животоспасяваща?
Таня Праматарова: Сърфактантът е повърхностно активно вещество, което зрелият бял дроб на всеки човек произвежда. То обаче се синтезира в края на бременността. Това повърхностно активно вещество държи алвеолите отворени. При недоносените деца, особено при тези родени под 30-та гестационна седмица няма такъв синтезиран сърфактант, в резултат на което настъпва хиалинно-мембранната болест, което означава, че след ражданото не може да се осъществява най-общо казано актът на дишането. Затова Сърфактант терапията всъщност е революция в неонатологията. От както е въведен серфактантът като лечение на хиалинно-мембранната болест, се промени прогнозата при недоносените деца. Те оцеляват. Терапията всъщност представлява инсуфлиране в белия дроб на екзогенен сърфактант, в резултат на което алвеолите се разгъват и недоносените новородени могат да дишат ефективно. Налага се понякога да се прави многократно такава инсуфлация на сърфактант. Дозира се на килограм тегло, понякога се нужни по няколко флакона. Освен при недоносени, терапията се прилага и при доносени деца с мекониална аспирация, с тежки вродени пневмонии. При тях се получава едно вторично изразходване на техния сърфактант. Прилагането на сърфактанта при тях е животоспасяващо, както и при недоносените естествено.
Фокус: Достъпна ли е тази терапия – скъпа ли е тя и как се финансира?
Таня Праматарова: Доста е скъпа. Един флакон е между 600 и 800 лева, като понякога са нужни 2,3,4 флакона за едно дете. При недоносените с по-големи килограми дори още повече. Преди две години министерството предоставяше това лекарство, но от две години всяка болница го закупува сама и затова самата терапия е изключително скъпа. В интензивните отделения всъщност харчат много пари, за да лекуват адекватно. Затова в много от частните болници избягват да имат интензивни отделения, защото поддържането им излиза много скъпо на болницата.
Фокус: До каква възраст най-често проследявате състоянието на недоносените бебета и кога всъщност се смята, че за тях вече няма риск и ще могат да продължат съвсем нормално развитието си?
Таня Праматарова: Ние тук ги проследяваме до една година. От няколко месеца влезе една програма по майчинство и детско здравеопазване и се правят индивидуални медико-социални планове за всяко едно недоносено дете. Проследяването им, посещение на невролог и на всякакви видове специалисти е заложено в тази план-програма. Ние ги проследяваме до 1 година. Може да се каже, че физически недоносените деца настигат връстниците си, които са били доносени, към 6-7 години. Проблеми за тях обаче може да има и след това. Зависи колко недоносено е, каква е била патологията, дали е имало усложнения, дали има бронхопумонална дисплазия. Може да има проблеми цял живот. Възможно е една бронхопумонална дисплазия да премина в астма, което рядко се случва, но все пак може да се случи. Може да се каже, че до 6-7 години, ако няма някакви трайни усложнения, всичко ще бъде наред по-нататък.
Фокус: Кое е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят родителите на недоносените бебета?
Таня Праматарова: Обикновено това е шокът, който преживяват. Всяка една жена смята, че е нормално да доноси бременността си. Преждевременното раждането става доста бързо – до няколко дни, ако не може бременността да се задържи, се раждат недоносените новородени. Шок идва и от вида на самото отделение и на самото бебе, което е малко – имаме деца по 600-700 грама и е на апаратна вентилация и на стомашно хранене. Самият шок, който преживяват първо от това, че им се е случило и след това при вида на децата им. Общо взето родителите трудно го приемат първите дни. Понякога се обвиняват. На Запад с тези родители работят психолози, за да преодолеят този шок от това, че имат недоносени деца и малко по малко те се адаптират и приемат този факт. Имат надежда. Медицината е напреднала изключително много, така че голям процент от недоносените деца оцеляват и има абсолютно качествен живот и дори след години не може да се каже, че са се родили недоносени.
Фокус: Нека да припомни кои са най-честите причини, заради които едно бебе може да се роди недоносено и има ли начин това да се предотврати?
Таня Праматарова: Най-честите причина са инфекции на майката по време на бременността, може да са бактериални инфекции, на бъбреците, вагинални инфекции, вродени вирусни инфекции и някакви хронични заболявания на майките. Всичко това може да се предотврати, ако се следи много стриктно самата бременност. Това, което правеше преди години женската консултация. Периодично на бременните жени се правиха изследвания на кръв и урина. Сега системата не е много добра. Една бременна жена трябва да се чувства много отговорна и да проследява своето здраве и да посещава редовно акушер-генеколог специалисти, за да може да се вземат мерки предварително.
Фокус: Разкажете ни кои са хубавите моменти и какво коства една такава професия като вашата на хората, които я практикуват?
Таня Праматарова: Нашата професия е много адреналинова. Хората, които я работят, я обичат. Те са темпераментни, горят за професията си. Има ситуации, в които тя ни отнема доста физически и психически усилия. Но най-хубавото е моралното удовлетворение след това за добре свършената работа, особено след като след години майките водят децата при нас и ние виждаме как растат и как всичко е наред и нямат никакви трайни увреждания и усложнения. Това е голямо морално удовлетворение за нас и ни дава сили и стимул да продължим да работим, въпреки че ни коства много – това са дежурства, лишаване семействата ни от внимание, на децата ни и т.н. Но нашата работа е изключително интересна и удовлетворяваща за нас.
Весела ПЕТРОВА