Нели Маринова, старша акушерка в Родилна зала на Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“ в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с Международния ден на акушерката и предизвикателствата пред тази професия. Нели Маринова е председател секция акушерки на Българското дружество по акушерство и гинекология. В 38- годишната й кариера на акушерка през ръцете й са минали хиляди раждания. Фокус: Г-жо Маринова, знаем, че акушерката е един от най-важните хора за бременната и раждаща жена, но даваме ли си сметка колко голяма всъщност е ролята й за това един нов живот да се появи безпроблемно на този свят? Нели Маринова: Безспорно акушерката е един от най-важните хора за всяка бременна и раждаща жена. В годините, когато женските консултации функционираха, акушерките работеха заедно с лекаря при проследяване на бременността. В патронажния период след изписването на майката от родилния дом, акушерката играеше „главна роля”. При сегашните условия за наблюдение на бременността, акушерката не взема вече участие, но има възможност да провежда психопрофилактика на бременната чрез лекции в училищата за бременни и в дните на отворени врати в различните болници. Във всяка българска болница вагиналното раждане се води от акушерка. Четири години тя се обучава да може да помага при всякакви условия, да оценява рисковете, да различава нормата от патологията, да се намесва компетентно при спешни ситуации. Тя води раждането, но до нея винаги има лекар, който може да се намеси, ако ситуацията го налага. Работата на акушерката се упражнява по определени правила, които не изключват екипната работа, а напротив. Това осигурява адекватност на медицинската дейност. За радост в нашата болница ролята на акушерката никога не е била пренебрегвана, като част от екипа в едно болнично заведение. Фокус: В какво се изразява помощта, която акушерката дава на родилките? Нели Маринова: От изключителна важност е бременната да постъпи в родилния дом запозната с това, което й предстои, спокойна и уверена, че ще се справи с предстоящото раждане. Това се постига при провежданите беседи по време на училищата. „Майчин дом“, например, е една различна болница. При нас са съсредоточени патологични случаи на раждане от цялата страна. Това налага една много висока квалификация на всички нива. По време на раждането акушерката трябва да бъде в пряк контакт с пациентката, да я предразположи, да й обясни всяка една манипулация, която предстои, за да бъде тя спокойна и да е „съдружник” в работата, която екипът извършва в същия момент. Много важно е акушерката да спечели доверието на родилката, а това става с блага дума, милосърдие и професионализъм. Фокус: Разкажете ни кои са хубавите моменти от една страна и какво коства от друга една такава професия на хората, които я практикуват? Нели Маринова: Хубавите моменти са свързани с най-емоционалния миг в живота на едно семейство – раждането на тяхната рожба. Преживяваме всяко появяване на новия живот. То е неописуемо. В тази професия има много напрежение, много дежурства, лишение на семейството от присъствието ни на празнични дни. Освен това тя изисква непрекъснато усъвършенстване, допълнителни знания и умения. Колегите акушерки от цялата страна повишават своята квалификация чрез провежданите следдипломно обучение. Фокус: Променило ли се е отношението към акушерките в сравнение с миналото? В каква посока и на какво се дължи? Нели Маринова: Всички са чували за жените, които са бабували в далечното минало и са били на почит и уважение. Аз мога да говоря само за близкото минало. От страна на пациентите отношението към акушерката е променено дотолкова, че те нямат пряк контакт с нас поради липсата на женските консултации. Това касае обаче само периода преди раждането. Както вече обясних връзката ни с раждащите жени е доста близка, когато те влязат в Родилна зала, защото ние сме в пряк контакт и правим всичко възможно да се чувстват комфортно. За съжаление, в цял свят има недостиг на акушерки, което се дължи на високите изисквания към професията. Ясно е, че работата на тези специалисти е непредсказуема, много отговорна, силно стресова и рискована. Наистина има тенденция за намаляване броя на желаещите млади жени да работят тази много благородна професия. За да може да поеме ангажиментите си като акушерка, младата жена трябва да издържи физически и психически на напрежението, което й предстои. Професията налага отдаване. В Родилна зала при нас, се работи на смени от по 12 часа. За една работна смята се случват 12-17 раждания, които се поемат от 3 или 4 акушерки. В „Майчин дом“, миналата година счупихме собствения си рекорд от последните 15 години с 4133 бебета. Не без значение в момента е и това, че професията ни не е добре финансово обезпечена, но това касае цялата система на здравеопазването. Тази криза, която завладя целия свят, се отрази и на нашето заплащане. Фокус: Какво ще посъветвате хората, избрали да поемат по пътя на акушерската професия? Нели Маринова: Всички бъдещи акушерки трябва да бъдат наясно, че професията е трудна и отговорна. Но не бива да забравят, че тя е и най-благородната. Трябва да бъдат милосърдни към жените и да се отнасят с нужното внимание и уважение към родилките. Да бъдат готови да направят и своите лични жертви в името на професията и българските майки. Искам да кажа на бъдещите акушерки да не бързат да емигрират, защото знанията, които ще натрупат тук са необходими за цялостната им кариера, независимо къде ще упражняват професията.