Най-голямата и най-старата акушеро-гинекологична болница в България – „Майчин дом” – София, отбеляза на 19 ноември 111 години от създаването си. В празничния ден бе открита съвместна фотоизложба на д-р Елена Павлова и ПР-а на болницата Красимира Пастирова, която е експонирана в централното фоайе на болницата.
„Майчин дом” в момента представлява една огромна институция, която се надявам да е изключително важна за обществото и страната. Ежегодно се раждат около 4000 деца, близо 15 000 постъпили пациенти, над 5000 извършени операции. „Майчин дом” продължава да бъде не само лидер, не само създател, но и болница – институция”, Това каза проф. Виктор Златков, директор на „Майчин дом” – София при откриването на изложбата. „Решихме малко нестандартно да отбележим годишнината, като покажем, че хората, които работят тук имат своите духовни потребности извън професионалното поприще”. каза той. Проф. Златков коментира още, че час преди откриването на изложбата Катедрата по АГ е получила дарение от Деканата на МФ на МУ-София „Симулатор за оперативно завършване на раждането по вагинален път с използване на форцепс и вакуум” със софтуер и монитор. „С това дарение реализираме нашата друга функция – функцията да бъдем учители. „Майчин дом” е люлката на акушерството и гинекологията в България и сме призвани да подобрим нашата дейност.”, завърши словото си проф. Златков
„Непознатата земя” е заглавието, под което експонира своите фотоси акушер-гинеколога д-р Павлова, а „Небе назаем” обединява снимките на експерта по Връзки с обществеността Красимира Пастирова.
24 кадъра от далечни и непознати земи като Монголия, Мозамбик, Занзибар, Зимбабве, Камбоджа и още толкова от полети със самолет и балон над Кападокия, Германия, Скандинавия, Австрия и… Русе, са показани в централното фоайе на болницата. Куратори на изложбата бяха Петър Янкулов, който е организатор на най-мащабните изложби на моста на влюбените до НДК и Камен Ехранов от известното Профайлстудио.
„Голяма част от преминаващите през това фоайе имат огромна нужда от духовна храна. Сигурна съм, че тази изложба ще им я подсигури! Успех и нови творчески вдъхновения!” Такива бяха коментарите на присъствалите на откриването пациенти и приятели на „Майчин дом”.
Изложбата ще остане да радва посетителите на болницата до Нова година.

Към галерия

Петър Янкулов: Запознах се с Елена Павлова по снимка. Не, не съм видял нея на снимка и да съм пожелал запознанство. Видях кадър, отснет от нея и пожелах да се запозная с автора. Това бе кадър от Хавана. Доста тривиален на пръв поглед – типична хаванска уличка, стар очукан автомобил, момиче и момче разговарят. Елена каза, че се е получил случайно, но аз знам, че не е така. Това, което тя е успяла да улови в погледа на момчето, гледащо влюбено момичето, не става случайно.  Когато имаш око за детайлите и за нещата, невидими за другите хора, всичко онова, което правиш не може да е случайно. Заради тази снимка поканих д-р Павлова да вземе участие в изложбата „Тук и до края на смета”, която ежегодно организирам на моста на влюбените. Догодина искам да видя освен нейните фотоси на моста и някои от тези на Красимира Пастирова, защото съм сигурен, че на голям формат ще се получат прекрасни неща.

Камен Ехранов: Изложба с две заглавия. С много философски смисъл „Непознатата земя “ и“ Небе назаем“. Съвместен проект на експерта по връзки с обществеността – Красимира Пастирова и акушер гинеколога – Д-р Елена Павлова. Философски, защото всички идваме безпомощни на тази непозната земя и започваме да я опознаваме докато бродим под небе, достатъчно за всички. Толкова просторно и красиво, че всеки би искал да го сподели с някого, вместо да го притежава само за себе си.
 Радвам се, че толкова благородно изкуство като фотографията, намира място именно тук – мястото където помогат на едно дете да види белият свят. Всички се раждаме заслепени от светлината, но с израстването си започваме да различаваме сенките, доброто от злото, цветното от черно – бялото. Научаваме се да откриваме света чрез сетивата и интуицията си. С всеки нов ден откриваме нови неща за себе си, благодарение на средата, в която живеем. Регистрираме я и я интерпретираме през собственото си светоусещане. Но когато трябва да я изобразим и да потърсим себе си в нея става трудно. Трудно е да обясним само с думи това, което е в нас и около нас.  За това, имаме нужда от изкуствата. Когато думите не стигат се ражда музиката, за да подсили думите. А когато искаме да изразим света чрез мълчание, се раждат визуалните изкуства. А фотографията е едно такова изкуство. Мълчаливо, но способно едновременно да разказва, да пее нежно или да крещи. Способно да въздейства по своят тих начин, като същевременно съхранява мечти, настояще и минало.
Смятам, че именно тук е точното мястото за първото проплакване на таланта на Красимира Пастирова в сферата на фотографията. Tя е човек с много интереси в различни области на живота. Нейният пълен с детско любопитство дух намери още едно изразно средство, редом с литературата и музиката, с което тя преоткрива още една част от вселената. Още едно хоби, което показва красотата на света такъв, какъвто е. Защото хобитата са транспорта, на всеки човек,тръгнал по пътя към щастието.  Ще имате удоволствието да се насладите на снимки, сътворени с душата на един търсещ човек, един творец. Защото тя е творец не само в изкуството, но и във взаимоотношенията си с хората. Радвам се, че успя да пречупи страховете си от високото през призмата на светлописа и да ги накара да застинат върху белия лист, като притаен дъх, пред величието на природата. Не просто снимки а лична история. Преживяване, което и вие ще усетите, когато разглеждате нейните снимки от изложбата. Ще си позволя да използвам няколко цитата на великия фотограф Ансел Адъмс, който е фотографирал предимно природата, които мисля, че с пълна сила важат за днешната експозиция.
“Понякога успявам да попадна на някое място, когато Господ тъкмо е приготвил всичко и чака някой да щракне с апарата.” – Ансел Адамс.
Именно този трепет усеща всеки фотограф, попаднал в перфектната ситуация. Перфектното съчетание на композиция, светлина и вътрешно усещане. Нирваната, нарушена единствено от звука на затвора на фотоапарата и благодарността, че си успял да запечаташ една препускаща секунда от живота. Именно за това фотографията е по-скоро пътуване навътре в теб, въпреки че отразява света около теб.
Пожелавам на Красимира Пастирова, да продължи да рисува живота с изразните средства на светлината, думите, звуците, душата си, защото:
“Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали и живота който сме живели.”
Отново, едно прекрасно прозрение на Ансел Адамс.
Приканвам ви да разгледате изложбата и да се опитате да се поставите на мястото на авторите. На тясното и несигурно място зад фотоапарата, за да изпитате истинската наслада от момента, малко преди да бъде натиснато копчето.
Сигурен съм, че всеки от вас, ще се почувства малко по-свободен, малко по-лек, с достатъчно смелост, за да изследва непознатата земя и достатъчно благороден, за да си вземе малко небе на заем. Всеки ще се почувства малко повече търсещ човек!