17 Април 2015 | 15:00 | Агенция „Фокус“

Старшата акушерка Цветанка Александрова от Клиниката по неонатология в „Майчин дом” за съвременните условия на работа в отделението, кадровите проблеми, смисълът на акушерската професия и ползите от нея в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Александрова, в какво се изразява разликата от преди ремонта и сега в неонатологичната клиника на Майчин дом? Цветанка Александрова: Съвременните условия и начин на живот изискват не само високи професионални медицински здравни грижи, които се предлагат в болница „Майчин дом”, а и пациентът да пребивава в една по-комфортна среда и една по-добра обстановка. Това вече е постигнато след големия ремонт, който се направи в Клиниката по неонатология. Седмият етаж, където е Физиологичното отделение към клиниката, както и Интензивно отделение на 8-ми етаж са вече, бих казала, отделения с болничен лукс. След ремонта определено настроението на персонала е по-различно. Това го усещаме всички. Безспорно това се дължи на по-комфортната обстановка, по-просторните стаи и боксове, новото обзавеждане и новата апаратура. Майките също са много впечатлени, защото системата на 7- ми етаж е такава, че на три часа бебетата се взимат от майките, за да ги кърмят. Отваряйки вратите на това ново отделение погледите на майките светват. Много са впечатлени. Много им харесва всичко. Грижата за здравето на детето започва още от неговото раждане и огромна роля за това имат неонатологичните отделения, в това число и добрите битови условия.

Фокус: Всъщност не споменахте апаратурата, каква е тя? Цветанка Александрова: Апаратурата най-вече се намира в Интензивно отделение, където колегите се грижат за бебетата с ниско и екстремно ниско тегло. Тя е най- съвременната, използвана в неонатологията – кувьози, инхалатори, аспиратори, апарати за обдишване. Техниката е на ниво, но е недостатъчна. В момента тече съвместна благотворителна кампания на „Майчин дом” и предаването „На кафе”, която ще подпомогне купуването на високоспециализиран апарат за азотен оксид. Този апарат ще помогне за спасяването на недоносени деца, които са в много тежко състояние след раждането и не успяват да дишат сами. Всеки, който иска да помогне за каузата, може да го направи, като изпрати DMS с текст Nedonoseni на номер 17777. Необходимата сума за купуването на високоспециализирания апарат е 58 675 лева. Фокус:Само апаратурата ли е достатъчна, за да бъде постигната добра здравна грижа за най-малките? Цветанка Александрова: Апаратурата е нещо много важно, но тя е част от медицинските грижи за малките бебета. Трябва да има достатъчно квалифициран човешки ресурс. Много е важно да има добре обучени кадри. Акушерката има жизненоважен принос в грижата за новороденото. Тя трябва да има много качества. За да се грижиш за най-малките човечета освен много знания, опит, рутина, трябва да имаш и сърце.

Фокус: Какви са трудностите с най-малките пациенти и особено с тези с ниско и екстремно ниско тегло? Цветанка Александрова: Освен съвременната апаратура за тяхната грижа се изисква и чисто човешка. Интензивно отделение в „Майчин дом” разполага с много висок квалифициран персонал. Необходими са невероятно бързи реакции, много опит, знания. Колегите в това отделение са непрекъснато в екстремни ситуации. Дори понякога действията са преди мислите и във всеки един момент трябва да знаеш какво правиш с тези пациенти. Работата там е изключително трудна и отговорна. Трудно се намират и обучават кадри за тези отделения.

Фокус: Бързите реакции и решения с опита ли идват? Цветанка Александрова: Да, с опита идва и рутината. Патологията на бременността от почти цялата страна е съсредоточена в нашата болница, респективно и в Интензивно отделение на Клиниката по неонатология. От тук са минали всякакви случаи. Работят възможно най-добрите лекари, неонатолози. Клиниката се ръководи от проф. Боряна Слънчева, която е и национален консултант. Интензивно отделение на „Майчин дом” не е само отделение в болницата – то е институция. Там се обучават всички кадри за отделенията в останалите болници.

Фокус: Вие сте старша акушерка, как мотивирате по-младите си колеги да останат в страната? Цветанка Александрова: За голямо съжаление липсва мотивация и според мен това е поради изключително тежкия труд в тези отделения. Работата с бебета изисква не само тежък физически труд, но и тежък психически труд. Бебетата са едни много специални пациенти. Те няма как да проговорят и да кажат какво им е. За мен обаче е удоволствие да работя с млади хора. За да стане атрактивна тази професия, трябва младите хора да видят в нея някаква перспектива, поле за изява, възможност за реализация и добро заплащане. За да се промени статуквото на акушерката трябва воля на по-високо държавническо ниво. Някой трябва да има волята и желанието за промяна. Имаме голям проблем с отлив на кадри. Не може да си представите колко е трудно да обучим един човек и след това той да отиде наготово на друго място в чужбина. Дори аз изключително трудно преживявам тези неща. Две колежки напуснаха тази година, защото отиват в чужбина и за по-добро заплащане. И те страдат за това, но това е техният избор. Заплащането на нашето съсловие общо взето навсякъде е едно и също в страната.

Фокус: Как се обучават медицинските кадри за работа в такова отделение? Цветанка Александрова: Освен чисто лечебно заведение, нашата болница и Клиниката по неонатология е база за обучение. Бъдещите акушерки, които учат в Медицинския университет преминават обучението си при нас. През четирите години обучение техните практики и след това държавният им стаж преминават при нас. Много обичат да работят с бебета, за тях това е удоволствие. С изключително настроение работят, но след това идвайки на работа, разбирайки колко пари ще получават за този голям труд, те се отказват.

Фокус: Трябва ли да усещат акушерската работа като призвание? Цветанка Александрова: Категорично. Да си акушерка не е само до професия. Трябва да имаш желание, трябва да го чувстваш като призвание. Трябва да те докосне, да имаш голямо сърце. Отделно не всеки може да работи с бебета. Може да се повтарям, но бебетата са специални пациенти. С тях се работи много леко, но и много трудно, трябва да ги усещаш. Хора, които не обичат бебета и деца, не стават за тази работа, колкото и добре да са се обучили. Не всеки може да работи с бебета.

Фокус: Има ли недостиг на персонал? Цветанка Александрова: В последната година в нашата клиника усещам недостиг на персонал. Много трудно компенсираме с хората, които сме останали. Това не е само в нашата клиника. В цялата система има такъв отлив от професията. В момента Физиологично отделение към Клиника по неонатология работи с три акушерки по-малко. Това е цяла една смяна. Останалите акушерки компенсират липсата, но е много трудно. Разбира се ръководството на болницата е абсолютно в моя подкрепа. Прави всичко възможно, заплаща този извънреден труд. Апелирам, ако има желаещи да потърсят контакт с „Майчин дом”, защото условията, които предлага за работа нашата клиника са много добри. Работата с бебета също освен отговорна е и много приятна. Клиниката по неонатология е с уникален характер не само в болницата, но и за страната. Наистина е престижно да се работи тук.

Фокус: Сещате ли се за някоя история от вашата работа, която да ви е докоснала? Цветанка Александрова: Много истории са ме докосвали. Изключително много обичам работата си, обичам бебетата, изключително много обичам миризмата им. За мен и за моите колежки е истинско удоволствие. То е нещо, което няма как да се опише, като любов завинаги. Поемаш бебето и се влюбваш в него. Малките същества имат някаква притегателна сила. Те носят положителна енергия. Много често майките казват: „Ама вие сте усмихнати, сигурно, защото работите с бебета”. Това е в болницата, но много често излизаме някъде навън, на екскурзия и там винаги са ни питали с какво се занимаваме. Ние казваме: „С бебета”, а те отговарят: „Личи ви, сигурно затова сте толкова усмихнати”. Хората, които работят с бебета са позитивни. Докосва ме всеки един момент, в който подавам за първи път бебето на майката, в който го поставям на нейната гърда. Моментът, в който бебе и майка се срещат очи в очи. Бебетата имат един мъдър поглед. Вторият, третият месец като че ли вече не е такъв и става по-реален, но те наистина в началото гледат мъдро. Невероятно удоволствие за мен е да показвам и бебетата на техните бащи. Вие не може да си представите каква е емоцията. Много често плача заедно с тях. Дано не е от възрастта това. Напоследък като че ли по-голямо удоволствие ми доставя да показвам бебетата на бащите, отколкото на майките. Той влиза вижда го и всичко е наред. Докато ние жените сме малко по-критични. На следващия ден след раждането започват да се чудят защо нослето му е такова или защо там има точица. Бащите на 99,99 % безрезервно си приемат бебетата. Много неща са ме докоснали. Много добри познанства имам след малките срещи тук в болницата. Имам много обаждания на Бабинден и даже обаждания за личните си празници. Не знам по какъв начин са ги разбрали някой от пациентите, но е факт, че ми се обаждат на личните ми празници, а връзката ми с тях е била само за тези няколко дни в отделението.

Фокус: Виждате ли бебетата след като са поотраснали? Цветанка Александрова: Имам и такива срещи. Много бих искала в тези отделения да работят повече млади хора. Средната възраст е 50 години в нашата клиника. Имаме дори работещи пенсионери. Те продължават да работят с желание и хъс, но няма как, тази работа те амортизира малко или много. Освен устойчив психически, трябва и да си физически много здрав. Работата с бебета е тежък физически труд. Малкият пациент стои в ръцете на акушерката, облича се от нея, съблича, сменя се, къпе се, храни се. Мъчно ми е, че някак си се изплъзват кадрите. Акушерките ми напускат. Дори започвам да си мисля, дали нямаме ние по-опитните някаква вина. Непрекъснато се питам защо не можем да ги заразим с професията акушерка.

Фокус:Какво мислите за кърменето? Цветанка Александрова: Абсолютно „за” кърменето. Кърменето е най-полезната храна за новороденото. В нашето отделение много държим на кърменето. Предлагаме всякакви възможности жените да бъдат обучени за това. Имаме помпи за изцеждане. Обясняваме, ако на някого не му е ясно, повтаряме по няколко пъти, за да си тръгнат от тук спокойни. Смятам, че напоследък обаче има някакви залитания на тази тема. Според мен бебетата трябва да се кърмят до определена възраст. Не ми звучи сериозно едно пораснало, ходещо бебе, в едната си ръчичка да държи кренвирш, а с другата да посяга към гърдата на майка си и да се кърми.

Деница КИТАНОВА