Днес Ира е на 4 години и трудно може да остане на едно място. Тича, катери се, обича спорта и има силно желание да прави всичко сама. На тази възраст вече има зад гърба си и първия си 2-километров маратон, в който стига до финала без да спира.
Четири години по-рано обаче нейният свят изглежда съвсем различно. Ира се ражда на 21 май 2022 година, в началото на 27-ата гестационна седмица, с тегло 1030 грама.
Майка ѝ Илиана е на 42 години и очаква второто си дете след инвитро процедура. Бременността е проследявана в частна болница, където заради скъсяване на маточната шийка се налага лекарите да извършат серклаж. До този момент семейството има надежда, че бременността ще продължи възможно най-дълго, но се появява инфекция, която води до усложнения.
Илиана остава в болницата, но състоянието не позволява бременността да бъде продължена до термин. Лекарите препоръчват да бъде приета в СБАЛАГ „Майчин дом“, където има специализирана неонатологична структура за грижа за толкова малки недоносени деца.
Всичко се случва бързо. Няма предварителни уговорки, няма избран екип. Семейството просто отива по спешност в болницата и майката е приета веднага.
Ира се ражда със секцио в 27-ата седмица. Операцията е извършена от доц. Сергей Славов, а първият неонатолог, когото майка ѝ вижда, е доц. д-р Петя Радулова.
Следват повече от два месеца в Клиниката по неонатология. Това е време, в което страхът постепенно се превръща в ежедневие, не защото става по-малък, а защото трябва да бъде преодоляван ден след ден.
„Страх ме беше да я взема. Не можех да я хвана както доносено бебе. Много беше мъничка, губеше се в ръцете ми.“, спомня си тя.
Идва и моментът, в който лекарите смятат, че Ира може да бъде изписана. Майка ѝ обаче не се чувства готова и е нужна още малко смелост.
Затова остават още време в болницата. За нея това е важно не само медицински, но и чисто човешки – постепенно да се научи да се грижи за детето си и да повярва, че може да го поеме в ръцете си без страх.
Днес Илиана ѝ оценява особено високо възможността родителите на недоносени деца да бъдат близо до тях и да участват в грижите за тях под наблюдението на медицинския екип.
„Там храниш бебето, опознавате се, започваш да правиш неща, които са под наблюдение и контрол на сестрите и лекарите. И някак си придобиваш увереност.“
След изписването семейството преминава през друг важен етап – проследяването на развитието. Прегледи, изследвания и срещи със специалисти се превръщат в част от ежедневието им за дълъг период.
Майката на Ира признава, че това понякога е било трудно и тревожно. Но постепенно Ира започва сама да дава отговорите, които семейството чака. Тя расте, развива се и показва характер.
Още от малка е изключително самостоятелна. Иска сама да си мие зъбите и ръцете, сама да прави нещата и трудно приема някой да решава вместо нея. Майка ѝ я описва като дете, с което „не можеш да излезеш на глава“, но зад шегата се усеща и гордостта от силния ѝ характер.
В детската градина Ира е дисциплинирана, но вкъщи „ролите се променят и тя е генералът“.
Ира е и изключително енергично дете. Тича, катери се и постоянно е в движение. Затова спортът естествено намира място в живота ѝ.
Баща ѝ е любител маратонец и един ден я води на детско бягане. Ира е само на 4 години, когато застава на старта на дистанция от 2 километра. Пробягва цялото разстояние без да спира и стига до финала, където получава медал.
За едно четиригодишно дете това е приключение и повод за гордост. За майка ѝ обаче тази картина носи и друг смисъл.
Преди четири години тя се страхува да вземе дъщеря си в ръце, защото е толкова малка и крехка. Днес същото това момиче тича два километра, няма намерение да спира и има много маратони пред себе си.
Майка ѝ признава, че преди да се роди Ира, никога не е мислила много за недоносените деца. Темата ѝ е изглеждала далечна и някак отвлечена. Тогава разбира колко много означават хората, които стоят до семействата в тези моменти – лекарите, акушерките и всички, които не просто се грижат за едно малко бебе, а и помагат на родителите му да преминат през най-трудните дни.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
