Представяме ви една история не само за медицинска битка, а за онзи тих, невидим свят на родителите, които живеят между мониторите, безсънните нощи и надеждата. За една майка, която всеки ден избира да вярва, дори когато логиката казва обратното, и за едно дете, което още в самото начало на живота си показва, че борбеността и силата нямат граници.
Петър се ражда преждевременно на 9 декември 2025 г. в СБАЛАГ „Майчин дом“ с тегло едва 1040 грама. Преди това майка му Ася Димитрова от София прекарва близо два месеца в Клиниката по патологична бременност заради тежка прееклампсия, която застрашава живота и на двамата. Кръвното ѝ налягане достига критични стойности, зрението ѝ се замъглява, а състоянието ѝ рязко се влошава. В решаващия момент доц. д-р Сергей Славов извършва животоспасяващото цезарово сечение.
Така започва друга битка, тази за живота на малкия Петър. Следват месеци в Клиниката по неонатология – дни и нощи, изпълнени с тревога, надежда и непрекъсната борба. В началото родителите могат да го виждат само по два пъти на седмица, а всяко влизане в Интензивно отделение е изпитание.
Когато е едва на месец, състоянието на Петър налага операция в Националната кардиологична болница. Заради незатворен артериален канал – сърдечен дефект, който затруднява работата на белите дробове, той претърпява хирургична интервенция, докато тежи едва 1300 грама.
„Той е най-малкото като тегло бебе, което е претърпяло такава операция“, разказва майка му.
След операцията изпитанията продължават – следва продължително лечение, азотна и кислородотерапия, а в най-тежките моменти семейството чува думи, които никой родител не е готов да приеме:
„В един момент ми казаха, че оттам нататък е Господ и неговата съдба. Слава Богу, че и Господ, и съдбата бяха благосклонни към него и към нас.“
Особено важна стъпка по пътя към дома се оказва престоят в сектора по кенгуру грижа. Там майката постепенно се научава да поеме грижата за детето си извън болничната среда. Една седмица преди изписването Петър все още е там – стабилизиран, но под наблюдение, докато семейството се подготвя за прибирането му у дома.
„Изключително полезно беше. Ако не беше тази кенгуру грижа, нямаше да знам как да се справя. Научиха ме как да давам лекарствата, как да го храня, как да го държа. Това са тънкости, които няма откъде да знаеш.“
По време на дългия престой в неонатологията Ася среща екип, който никога няма да забрави.
„Благодарности на целия екип на клиниката и специално на доц. Петя Радулова и д-р Гергана Петрова.Такава сила, такъв дух и такъв професионализъм… без тях нито аз, нито Пепи щяхме да оцелеем.“
На 15 юни 2026 г., след 189 дни в болницата, Петър най-сетне се прибира у дома. Теглото му достига около 4,5 кг. Битката не приключва с изписването – предстоят още прегледи, проследяване и известно време кислородотерапия. Но най-важното вече е факт: след шест месеца в болница малкият герой е у дома.
„Когато търсех такива истории като нашата, не намирах. Исках да знам – има ли други оцелели, има ли шанс, има ли светлина. Когато някой ти каже: ‘Чакай, аз съм минала през това. Има надежда’, това е безценно. Затова тези истории трябва да се разказват.“, споделя още Ася.
Пожелаваме на Петър и неговите родители здраве, кураж и само добри новини занапред.
