Дарина Босакова е на 4 години и живее в София. Ходи на детска градина, обожава животните и има силен характер. Когато реши нещо, обикновено го постига. Трудно е да си представим, че преди четири години тя тежи едва 950 грама и прекарва първите 66 дни от живота си в Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом“.
Днес майка ѝ Тихомира си спомня онези дни като едно от най-трудните изпитания в живота си. Но и като време, в което за първи път разбира колко много сила може да има в едно толкова малко дете.
Бременността ѝ до този момент протича спокойно. Няма проблеми, няма сигнали, че нещо може да се случи. Семейството е на море, когато Тихомира усеща, че вероятно са ѝ изтекли водите. Отиват в болница в Бургас. После във втора, следва и трета. Никой не може категорично да каже какво се случва.
„Един лекар просто ми каза: „Отиваш в „Майчин дом“. Там е шансът за детето ти.“
И думите му се оказват решаващи. Тихомира и семейството ѝ веднага тръгват за София. Преди това се свързват с лекарката, която проследява бременността ѝ – д-р Коновалова от болница „Щерев“. И тя потвърждава, че шансът за бебето е в СБАЛАГ „Майчин дом“.
По това време Тихомира е на 31 години и очаква второто си дете. Никога не е предполагала, че ще се наложи да ражда толкова рано: „Бях много изплашена, много разстроена. Постоянно плачех.“
Дарина се ражда на 19 юли 2022 година, в 27-ата гестационна седмица. Тежи 950 грама. Цезаровото сечение извършва на доц. д-р Сергей Славов. Дарина проплаква при раждането и не се наложи интубация. За майка ѝ това е момент, в който страхът и надеждата вървят заедно.
В първите часове в болницата среща не само изключителен професионализъм, но и човешко отношение – лекари и акушерки, които намират време да обяснят, да успокоят и да бъдат до нея в най-трудните моменти.
В следващите дни и седмици тази надежда е подложена на много изпитания.
Дарина прекарва общо 66 дни в Клиниката по неонатология, като 45 от тях са в кувьоз. Адаптацията е трудна. Има проблеми с дишането и редица усложнения, характерни за децата, родени толкова рано. Появяват се кръвоизливи в мозъка. Развива бронхопулмонална дисплазия, налагат се няколко кръвопреливания. Следва инфекция и антибиотична терапия и моменти, в които семейството отново се страхува.
Когато Дарина е преместена от интензивното отделение, родителите ѝ за първи път си си поемат въздух. Най-страшното като че ли е преминало. Но не след дълго състоянието ѝ се влошава и се налага по-сериозно обдишване.
За майка ѝ тези дни са изпълнени с тревога. Но и с хора, които ѝ помагат да продължи напред. Акушерките често идват при нея, успокояват я, че са виждали и много по-малки бебета, че Дарина ще се справи и че екипът е подготвен. Тихомира не казва, че страхът изчезва. Но постепенно паралелно се появява и надежда.
„Насърчаваха ме да запазя кърмата си и при първа възможност захраниха Дарина с нея. В болничната стая ме посети психолог и консултант по кърмене.“, спомня си тя.
Днес е трудно да разпознаеш в четиригодишното момиче онова мъничко бебе от 950 грама. Дарина е любопитна към света, обича животни – кучета и котки, мравки, буболечки и всичко, което привлече вниманието ѝ. В началото детската градина е свързана с чести боледувания. Но с времето нещата се променят.
А за Тихомира „Майчин дом“ остава мястото, което е дало шанс на дъщеря ѝ:
„Майчин дом“ за мен е най-доброто място за недоносени деца. Освен апаратурата, лекарите са страхотни.“
Тя говори не само за професионализма им. Говори за човешкото отношение. За лекарите, които са съпричастни. За хората, които знаят, че срещу тях стои не просто майка на пациент, а жена, която се страхува за живота на детето си и има нужда да разбере какво се случва. Затова обясняват достъпно и човешки.
Днес, когато си спомня за всички въпроси, които е задавала, Тихомира понякога се усмихва. Тогава обаче нито един въпрос не ѝ се е струвал излишен. Иска да каже на родителите, които днес преминават през същото изпитание, да вярват в децата си и в лекарите. И че с Божията помощ всичко ще бъде наред.
Историята на Дарина е не само история за преждевременно раждане. Тя е история за шанс и за надежда. И за едно малко момиче, което от първия си ден показва колко много сила може да има в 950 грама живот.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
