Около 11% са недоносените бебета у нас. Те имат нужда от постоянен близък контакт с родителите си след раждането дори и докато са в кувьоз. Така наречената кенгуру-грижа обаче почти не се практикува в неонатолгоичните отделения в България. А според СЗО, тя може да е животоспасяваща за бебетата.

Таня Тодорова става майка за втори път на 11 май. Бебето често е в прегръдките ѝ:

„Успокоява се и аз съм по-спокойна. Виждам го какви мимики прави – всичко. Спира да плаче, прави някакви физиономии, интересно е.“

Родителите на недоносени деца, обаче нямат щастието да са близо до тях след раждането. Виждат ги по график докато са в кувьоза.

„Родителят не е посетител. Ние трябва да бъдем до децата си, защото те имат нужда от нас. Ние можем да помагаме за тяхното по-бързо развитие, за тяхното по-бързо излизане от болницата“, каза Нина Николова – председател на Фондация „Нашите недоносени деца“.

От фондацията се надяват болниците у нас да започнат да практикуват по-често кенгуру грижата, при която контактът на семейството с новороденото е неограничен.

„Когато майките идват, когато ето като тук има една майка, която му говори, която го пипа, която контактува с него – детето се чувства много по-добре“, каза проф. Боряна Слънчева – неонатолог в СБАЛАГ „Майчин дом“.

В „Майчин дом“ планират да разкрият отделение за кенгуру грижа, в което родителите на недоносени деца ще могат остават и да се грижат за тях.

„Като на хотел ама с детето и под медицински контрол, за да могат да бъдат по-спокойни. Наистина това доста ще помогне в грижата за тези деца“, каза още проф. Боряна Слънчева.

Очаква се отделението за кенгуру-грижа в „Майчин дом“ да заработи до края на годината. До тогава родителите могат да виждат децата си по 1 час три пъти седмично.