Преди 25 години майката на Петър Вероника пристига в СБАЛАГ „Майчин дом“ от Севлиево, без да знае, че бременността ѝ е към своя най-труден момент. До края на осмия месец всичко изглежда сравнително спокойно. Тогава обаче започват силни отоци на краката и изследванията показват нещо, което до този момент не е било установено в много високи стойности на кръвната захар.
Оказва се, че Вероника е с гестационен диабет, открит в много късен етап. Самата тя по-късно разбира, че вероятно е била с високи стойности много по-рано, но просто не са били проследени.
От Севлиево я насочват към „Майчин дом“ и я приемат веднага. Само няколко дни по-късно, на 4 април 2001 г., се налага планирано секцио. Петър се ражда с тегло 4600 грама.
За разлика от голямото си тегло, характерно за бременност с диабет, белите му дробове са незрели. Веднага след раждането е на командно дишане и е приет в интензивното отделение на Клиниката по неонатология.
„Не даваха никакъв шанс да оцелее“, спомня си майка му.
Най-голямото изпитание е дишането. Лекарите не могат да гарантират, че всичко ще бъде наред. В продължение на около 20 дни Петър не успява да диша самостоятелно. Опитите кислородната подкрепа да бъде намалена не дават резултат.
За него се грижат проф. Боряна Слънчева и екипът на Клиниката по неонатология. След раждането му е приложен сърфактант – терапия, която подпомага отварянето на незрелите бели дробове. И постепенно се случва най-важното – Петър започва да диша сам.
Остават още няколко дни, в които лекарите го наблюдават и стабилизират. След това идва моментът, който Вероника с нетърпение чака – изписването.
Само 11 месеца по-късно тя отново ражда в СБАЛАГ „Майчин дом“, този път след внимателно проследена бременност и вече на инсулинова терапия за диабет тип 2. Вторият ѝ син, Милко, се ражда с тегло 4300 грама и без усложнения.
Петър също няма последствия от трудното си начало и расте нормално като всяко друго дете.
Днес от онова бебе, за което някога никой не може да даде гаранции, няма и следа. Петър е пораснал, завършил е Академията на МВР в София и вече две години работи като професионален пожарникар. Професията не е случайна. Като дете живее точно срещу пожарната служба, в която работи днес. По-късно участва в състезанията „Млад огнеборец“, а когато идва време да избере своя път, кандидатства в Академията на МВР и я завършва.
Работата му е свързана не само с пожарите и спасителните действия. Занимава се и с превенция и контрол – проверява дали институции и фирми спазват изискванията за пожарна безопасност. А когато се случи произшествие, е там на място, където е нужен.
Преди 25 години за първия му дъх се борят лекарите в „Майчин дом“. Днес Петър е сред хората, които помагат на другите отново да поемат въздух и да продължат напред.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
