Историята на Стефан – роден 850 грама

Стефан се ражда на 9 септември 2002 г. – много по-рано от очакваното. В 25 гестационна седмица и тежи едва 850 грама.

Бременността на майка му до този момент протича нормално. Няма причина да предполага, че нещо може да се случи. На 7 септември сутринта разбира, че са изтекли околоплодните ѝ води, и по спешност е приета в СБАЛАГ „Майчин дом“. Следват два дни на тревожно очакване. Лекарите следят тоновете, правят изследвания и се опитват да задържат раждането. Почти не ѝ дават надежда. Казват ѝ, че бебето е прекалено малко и вероятно няма да оцелее.

Два дни тя стои в предродилната зала и гледа как други майки раждат и си тръгват. Самата тя не знае какво ще се случи с детето ѝ. Спомня си, че един лекар, който идва при нея, ѝ казва да не плаче. После Стефан се ражда.

Той е толкова малък, когато за първи път го вижда в кувьоза. Апаратурата по това време и възможностите на медицината са много по-ограничени. Първата седмица е критична. Но Стефан я преживява. После идват следващите дни, в които той отново и отново се връща от ръба. От четирите месеца, които прекарва в неонатологията, приблизително три месеца е интубиран. Преживява и две очни операции. И въпреки всичко постепенно започва да върви напред.

Майка му има разрешение да го посещава веднъж седмично, но започва да намира начин да се качва почти всеки ден. Отива за сведения, а после, ако успее, се промъква до отделението. Понякога единственото, което може да види, са очите му над малкото одеяло и тръбичките около него.

На 27 декември Стефан има имен ден. Семейството отива в отделението да почерпи за здраве. Лекарите казват на майка му да се подготви – след празниците вероятно ще го изпишат. На следващия ден телефонът звъни. Могат да дойдат да го вземат.

На 28 декември Стефан се прибира у дома и тежи около 3 килограма. Това обаче не е краят на тревогите. Следват чести боледувания, посещения в болници и години на наблюдение. Майка му признава, че до седемгодишната му възраст почти непрекъснато е до него. Семейството се учи да живее с тревогата и с мисълта, че всяко следващо заболяване може отново да ги върне в болницата.

А Стефан просто расте. Майка му казва, че прагът му на болка днес е много висок и че има голяма търпимост. И че когато го гледа днес, понякога трудно може да повярва през какво е преминал.

Като дете Стефан има силно любопитство към света. Привличат го компютрите, техниката, моторите и автомобилите. Увлича се по колите и започва да събира миниатюрни модели в мащаб. Чете много – интерес, който запазва и до днес. Още от малък е духовит, има изтънчено чувство за хумор и собствен начин да гледа на света.

А светът му постепенно се изпълва с истории.

Книгите са важна част от него, после идва киното. Още от дете Стефан обича да създава и поправя. Вдъхновява го самият процес – да види как е направено нещо, да разбере как работи и, ако може, да го направи сам. Дълго обмисля да се занимава с металообработка – занаят, който според него постепенно изчезва. Интересът му към него е свързан и с другата му голяма любов – автомобилите и моторите. Желанието ми е да може не просто да използва дадена машина или част, а да разбира как е създадена и да я направи сам.

После, почти случайно, открива видеомонтажа.

Започва с клипове, заснети с приятели, и постепенно разбира, че това е нещо, което му носи удоволствие. Усеща, че точно там има нещо, което го привлича. Не просто да снимаш, а да вземеш отделните кадри, звуци и моменти и да ги подредиш така, че от тях да се роди история.

Самият той казва, че монтажът сам го е избрал. Завършва телевизионен монтаж и продължава да търси какво може да направи с това знание. Защото за него монтажът е повече от професия. „Монтажът е магия“, казва Стефан. Магия, която може да промени една история – да спаси сцена, да даде нов смисъл на кадър, да превърне отделните моменти в цялостен разказ. Монтажистът, казва той, е като мозъчен хирург – трябва да знае какво да остави и какво да отреже, за да може накрая историята да работи.

Вълнува го и хорърът – жанр, в който според него има огромно пространство за въображение, атмосфера и напрежение. И мечтае един ден да направи добър български хорър. Не просто да бъде част от нечий филм, а да създаде нещо свое.

Той самият знае историята си. Израснал е с нея, слушал я е от малък и понякога се шегува с нея. Но за майка му тези четири месеца никога няма да бъдат забравени. 24 години по-късно тя казва, че когато разказва историята, усещането се връща със същата сила. Само че днес пред нас стои един голям мъж, който чете, интересува се от техника, гледа и изучава киното и мечтае да създаде свой филм.

Затова историята на Стефан не е история за 850 грама. Това е история за шанса. Защото понякога животът започва с размер, който изглежда невъзможен, а 24 години по-късно пред нас стои човек с ръст 190 сантиметра, който вече е завършил телевизионен монтаж и продължава да търси своя следващ кадър.