БГ | EN

Университетска акушеро-гинекологична болница “Майчин дом”


  • Създаване на болницата

    Главната фасада на Майчин дом "Княгиня Мария-Луиза"

    Идеята за първата специализирана АГ болница е на Княгиня Мария-Луиза, която през 1883 г. решава да построи със свои средства „Матерните”. Началото на строежа е през 1896 г., а официалното откриване на първата специализирана акушеро-гинекологична болница Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза", се осъществява на 19 ноември 1903 г. в присъствието на Цар Фердинанд, депутати, дипломати, министри, духовенството и граждани.

    * ползвани източници: Кратка история на "Майчин дом" и на Катедрата по акушерство и гинекология (1903-1993) автори:д-р Л. Яръков, д-р Ал. Яръков, д-р Ил. Карагьозов

  • Първи стъпки




    Първият управител на болницата е д-р Димитър Стаматов.

    В рамките на новоизградената сграда, той разкрива първоначално три отделения с общо 40 легла - 20 акушерски и 20 гинекологични. По-късно разбирайки необходимостта от самостоятелно инфекцфиозно отделение, той успява още през 1906 г. да реализира пускането му в експлоатация. Родилната зала е малка - с 1 легло, свързана с малката операционна, до която е голямата операционна. Водопроводната мрежа обхваща всички помещения на болницата, а всяко отделение е снабдено с резервоари за вода с обем от 3 куб. м. Осветлението е електричество. Болничното бельо е достатъчно и добро, чистотата - забележителна. Изобщо, структурно и функционално д-р Стаматов устройва болницата така, че осигурява възможно за времето си модерен лечебен процес.

    В лечебната дейност е възприет принципът асептиката да замени антисептиката във всички чисти случаи. Извършени са 22 вида акушерски операции, между които 2 вагинални и 1 абдоминално цезарово сечение и 33 вида гинекологични операции, между които вагинални и абдоминални хистеректомии, фистулорафии.
    Аптеката - доста богата. Лабораторията извършва качествен и количествен анализ на урината и микроскопия. Създадена е библиотека, абонирана за 4 френски, 2 немски и 1 руско научни списания по специалността. Провеждат се и тримесечни „практически" курсове за лекари, в програмата на които са включени: курс по оперативна гинекология, по акушерство, масаж, амбулатория и избрани отдели от гинекологията.

    Д-р Стаматов прави енергични постъпки за канализиране на квартала, а с него и на болницата, както и за превръщане на пустеещото поле пред фасадата на болницата в градина — сегашната градина пред стария Майчин дом. Редом с непрекъснатите грижи за подобряване на болничната база не по-малки са усилията му за нивото на лечебната работа, която непрекъснато се разраства.

    На 17.07.1907 г. д-р Д. Стаматов напуска Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза", за да специализира в чужбина, като с управлението на болницата временно е натоварен д- р Асен Петров, а от 19.12.1907 г. за управител е назначен д-р Методи Славчев, който преустройва болницата и доусъвършенства лечебната и дейност.

    За първи път у нас д-р М. Славчев въвежда разреза по Пфаненщил хистеректомията по „американския метод на Сегонд", операцията на Вертхайм при карцином на маточната шийка. Това е забележително постижение за времето, тъй като диагнозата и лечението на карцинома на маточната шийка тогава са били трагични.

  • Катедра по акушерство и гинекология

    През 1918 година се открива към Софийския университет Медицински факултет. Нов етап в развитието на акушеро-гинекологичната помощ в България започва от 1920 г., когато специализираната болница „Майчин дом” става база на новооткритата Катедрата по акушерство и гинекология, а първи ръководител на Катедрата на Медицински факултет към Софийския университет е академик Георги Ермолаевич Рейн, който я оглавява от 09.07.1920 г. до 14.09.1925 г.Бившият професор към Медицинския факултет в Киев е човек с голяма обща култура, клиничен опит и преподавателски талант, със солидна научна ерудиция, макар и в напреднала възраст, с голяма вещина, майсторство и любов, той поставя здравите основи на всички дейности на първата акушеро-гинекологична катедра и клиника.

  • Проф. Д. Стаматов - патриарх на българското акушерство и гинекология

    На 21 октомври 1922 г. за редовен доцент към катедрата е избран д-р Д. Стаматов.Той издига болницата, катедрата, и акушерската помощ в страната на ниво, което дава заслужено основание да го смятаме за Патриарх на българското акушерство и гинекология.В продължение на 20 години, единствената в страната акушеро-гинекологична специализирана болница, под ръководството на проф. Стаматов, се утвърждава като признат център за най-квалифицирана акушеро-гинекологична помощ и база за обучение на студенти и лекари по специалността. Общият леглови фонд е 160 легла.Броят на ражданията се движи между 1800 и 2400. на гинекологично болните - между 600 и 1000. амбулаторните прегледи надхвърлят 10 000, акушерските операции достигат средно 250, а гинекологичните - 650. Номеклатурата на операциите включва всички утвърдени в западните клиники хирургични интервенции.Той издига болницата, катедрата, и акушерската помощ в страната на ниво, което дава заслужено основание да го смятаме за Патриарх на българското акушерство и гинекология.

    В продължение на 20 години, единствената в страната акушеро-гинекологична специализирана болница, под ръководството на проф. Стаматов, се утвърждава като признат център за най-квалифицирана акушеро-гинекологична помощ и база за обучение на студенти и лекари по специалността. Общият леглови фонд е 160 легла.Броят на ражданията се движи между 1800 и 2400. на гинекологично болните - между 600 и 1000. амбулаторните прегледи надхвърлят 10 000, акушерските операции достигат средно 250, а гинекологичните - 650. Номеклатурата на операциите включва всички утвърдени в западните клиники хирургични интервенции.



    През този период, въпреки ограничените материални и кадрови възможности, проф. Стаматов успява да организира лечебно-диагностичната и преподавателска дейност на катедрата по типа на модерните за времето западноевропейски клиники, да създаде определен стил на работа на катедрата или казано с други думи, да създаде майчиндомската акушеро-гинекологична школа и да внуши на своите сътрудници чувството за дълг и любов към майката, детето и болните.Основна доктрина на проф. Стаматов в акушерството е „разумен консерватизъм" - изразен в неговия афоризъм „българската майка ражда спонтанно", който дешифриран на научен език ще рече „експектативно водене на раждането при активно наблюдение и готовност за интервенция".



    Безотказна акушеро-гинекологична помощ по всяко време и за всекиго е друг Стаматовски принцип валиден и до днес.

  • Катедрата след втората световна война

    През 1942 г. поради напреднала възраст предава ръководството на катедрата на своя достоен заместник и ученик проф. д-р Иван Ю. Иванов. С това всъщност завършва и вторият етап от развитието на катедрата.

    Проф. Иван Ю. Иванов завършва медицина в Грац и е типичен поклонник на немската медицина. Той продължава стриктно наследеното от своя учител, като има не леката съдба да ръководи катедрата в трудни времена, между две епохи.

    Нему се падна дългът и заслугата да евакуира клиниката в село Долни Дъбник по време на бомбардировките и още по-трудната задача да я върне след войната в порутения Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза". Персоналът проявява истински героизъм за бързото възстановяване на клиниката, като се разкриват 160 легла за възрастни и 55 - за новородени. След 9.IX. 1944 г. от името на болницата „естествено" отпада „Княгиня Мария-Луиза".

    Следващите 5 години катедрата се ръководи от ученика на проф. Стаматов - проф. Георги Бояджиев. Завършил медицина и започнал специализация по акушерство и гинекология в Неапол, той усвоява в Италия висока обща култура и вкус към литературата и изкуството.

    С голям интелект, ерудиция и дар слово той е отличен лектор, оставил спомена за своите клинични лекции върху конкретни казуси. Като ръководител на болницата и завеждащ катедрата той остава верен на Стаматовската школа. След проф. Бояджиев последователно на директорския пост застават проф. Д-р Георги Тошев, проф. д-р Илия Щъркалев, който е на този пост от 1958 до 1977 г. Той има заслуга за планирането и изграждането на базата на новия Майчин дом.

  • Настояще

    Следващият период в развитието на болницата започва на 27 май 1976 г., когато е осъществено пребазиране, в сегашната сграда на територията на Александровска болница. Тогава с указ на Държавния съвет на НРБ през 1972 г., „старият Майчин дом” се обединява с бившия Научноизследователски институт по акушерство и гинекология на база АГ болница „Тина Киркова” и Катедрата за следдипломна квалификация по акушерство и гинекология към ИСУЛ на база III градска болница „Мара Малеева”. С този акт Болницата придобива статут на Научен институт по акушерство и гинекология (НИАГ), като част от тогавашната Медицинска академия и става естествен водещ център за развитието на съвременната акушеро-гинекологичната помощ в България.

    Директори през този период са били:

    Проф. Георги Стоименов (1977-1980)

    Проф. Божил Василев (1980-1981)

    Проф. Ефтимия Светославова (1981-1984)

    Проф. Кирил Мирков (1984-1987)

    Проф. Атанас Атанасов (1988-1989)

    Проф. Илко Карагьозов (1989-1993)

    Доц. Александър Яръков (1994-1998)

    Доц. Николай Доганов (1998-2009)

    Д-р Методи Янков (03-09 2009)

    Проф. Виктор Златков (2009 – 2016)

    С настъпилите социално-икономически промени в страната НИАГ „Майчин дом” се преобразува последователно през 1993 г. в Държавна университетска болница, а от 18 февруари 2000 г. в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом” ЕАД, София.

    Приключвайки кратката хроника на дълголетната история на Майчин дом неизбежно се натрапва един факт - въпреки смяната на режими и личности, промените в структурата, медицинските доктрини и пр., едно остава неизменно - името Майчин дом, като символ, като обществено признание за светостта на неговата хуманна дейност и изпълнен дълг към майката, към детето.