Първият управител на болницата е д-р Димитър Стаматов.

В рамките на новоизградената сграда, той разкрива първоначално три отделения с общо 40 легла - 20 акушерски и 20 гинекологични. По-късно разбирайки необходимостта от самостоятелно инфекцфиозно отделение, той успява още през 1906 г. да реализира пускането му в експлоатация. Родилната зала е малка - с 1 легло, свързана с малката операционна, до която е голямата операционна. Водопроводната мрежа обхваща всички помещения на болницата, а всяко отделение е снабдено с резервоари за вода с обем от 3 куб. м. Осветлението е електричество. Болничното бельо е достатъчно и добро, чистотата - забележителна. Изобщо, структурно и функционално д-р Стаматов устройва болницата така, че осигурява възможно за времето си модерен лечебен процес.

В лечебната дейност е възприет принципът асептиката да замени антисептиката във всички чисти случаи. Извършени са 22 вида акушерски операции, между които 2 вагинални и 1 абдоминално цезарово сечение и 33 вида гинекологични операции, между които вагинални и абдоминални хистеректомии, фистулорафии.
Аптеката - доста богата. Лабораторията извършва качествен и количествен анализ на урината и микроскопия. Създадена е библиотека, абонирана за 4 френски, 2 немски и 1 руско научни списания по специалността. Провеждат се и тримесечни „практически" курсове за лекари, в програмата на които са включени: курс по оперативна гинекология, по акушерство, масаж, амбулатория и избрани отдели от гинекологията.

Д-р Стаматов прави енергични постъпки за канализиране на квартала, а с него и на болницата, както и за превръщане на пустеещото поле пред фасадата на болницата в градина — сегашната градина пред стария Майчин дом. Редом с непрекъснатите грижи за подобряване на болничната база не по-малки са усилията му за нивото на лечебната работа, която непрекъснато се разраства.

На 17.07.1907 г. д-р Д. Стаматов напуска Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза", за да специализира в чужбина, като с управлението на болницата временно е натоварен д- р Асен Петров, а от 19.12.1907 г. за управител е назначен д-р Методи Славчев, който преустройва болницата и доусъвършенства лечебната и дейност.

За първи път у нас д-р М. Славчев въвежда разреза по Пфаненщил хистеректомията по „американския метод на Сегонд", операцията на Вертхайм при карцином на маточната шийка. Това е забележително постижение за времето, тъй като диагнозата и лечението на карцинома на маточната шийка тогава са били трагични.

На 21 октомври 1922 г. за редовен доцент към катедрата е избран д-р Д. Стаматов.Той издига болницата, катедрата, и акушерската помощ в страната на ниво, което дава заслужено основание да го смятаме за Патриарх на българското акушерство и гинекология.В продължение на 20 години, единствената в страната акушеро-гинекологична специализирана болница, под ръководството на проф. Стаматов, се утвърждава като признат център за най-квалифицирана акушеро-гинекологична помощ и база за обучение на студенти и лекари по специалността. Общият леглови фонд е 160 легла.Броят на ражданията се движи между 1800 и 2400. на гинекологично болните - между 600 и 1000. амбулаторните прегледи надхвърлят 10 000, акушерските операции достигат средно 250, а гинекологичните - 650. Номеклатурата на операциите включва всички утвърдени в западните клиники хирургични интервенции.Той издига болницата, катедрата, и акушерската помощ в страната на ниво, което дава заслужено основание да го смятаме за Патриарх на българското акушерство и гинекология.

През 1942 г. поради напреднала възраст предава ръководството на катедрата на своя достоен заместник и ученик проф. д-р Иван Ю. Иванов. С това всъщност завършва и вторият етап от развитието на катедрата.

Проф. Иван Ю. Иванов завършва медицина в Грац и е типичен поклонник на немската медицина. Той продължава стриктно наследеното от своя учител, като има не леката съдба да ръководи катедрата в трудни времена, между две епохи.

Нему се падна дългът и заслугата да евакуира клиниката в село Долни Дъбник по време на бомбардировките и още по-трудната задача да я върне след войната в порутения Майчин дом „Княгиня Мария-Луиза". Персоналът проявява истински героизъм за бързото възстановяване на клиниката, като се разкриват 160 легла за възрастни и 55 - за новородени. След 9.IX. 1944 г. от името на болницата „естествено" отпада „Княгиня Мария-Луиза".

Следващите 5 години катедрата се ръководи от ученика на проф. Стаматов - проф. Георги Бояджиев. Завършил медицина и започнал специализация по акушерство и гинекология в Неапол, той усвоява в Италия висока обща култура и вкус към литературата и изкуството.

С голям интелект, ерудиция и дар слово той е отличен лектор, оставил спомена за своите клинични лекции върху конкретни казуси. Като ръководител на болницата и завеждащ катедрата той остава верен на Стаматовската школа. След проф. Бояджиев последователно на директорския пост застават проф. Д-р Георги Тошев, проф. д-р Илия Щъркалев, който е на този пост от 1958 до 1977 г. Той има заслуга за планирането и изграждането на базата на новия Майчин дом.

Следващият период в развитието на болницата започва на 27 май 1976 г., когато е осъществено пребазиране, в сегашната сграда на територията на Александровска болница. Тогава с указ на Държавния съвет на НРБ през 1972 г., „старият Майчин дом” се обединява с бившия Научноизследователски институт по акушерство и гинекология на база АГ болница „Тина Киркова” и Катедрата за следдипломна квалификация по акушерство и гинекология към ИСУЛ на база III градска болница „Мара Малеева”. С този акт Болницата придобива статут на Научен институт по акушерство и гинекология (НИАГ), като част от тогавашната Медицинска академия и става естествен водещ център за развитието на съвременната акушеро-гинекологичната помощ в България.

Директори през този период са били:

Проф. Георги Стоименов (1977-1980)

Проф. Божил Василев (1980-1981)

Проф. Ефтимия Светославова (1981-1984)

Проф. Кирил Мирков (1984-1987)

Проф. Атанас Атанасов (1988-1989)

Проф. Илко Карагьозов (1989-1993)

Доц. Александър Яръков (1994-1998)

Доц. Николай Доганов (1998-2009)

Д-р Методи Янков (03-09 2009)

Проф. Виктор Златков (2009 – 2016)

С настъпилите социално-икономически промени в страната НИАГ „Майчин дом” се преобразува последователно през 1993 г. в Държавна университетска болница, а от 18 февруари 2000 г. в Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом” ЕАД, София.

Приключвайки кратката хроника на дълголетната история на Майчин дом неизбежно се натрапва един факт - въпреки смяната на режими и личности, промените в структурата, медицинските доктрини и пр., едно остава неизменно - името Майчин дом, като символ, като обществено признание за светостта на неговата хуманна дейност и изпълнен дълг към майката, към детето.