45 години от живота на Благовеста Василева преминават в „Майчин дом“, а професионалният ѝ път още от самото начало е свързан с грижата за най-малките. През 1980 г., едва на 18 години, тя постъпва в болницата, за да учи за акушерка. Завършва тригодишното си обучение през 1983 г. и на 1 март същата година започва работа с новородени. Първоначално е за кратко в Родилна клиника, а след първото си майчинство се връща в интензивния сектор за недоносени бебета. Днес работи във Физиологичното отделение на Клиниката по неонатология.
Блага си спомня времето, в което грижата за едно недоносено бебе е съвсем различна. Бебетата, които са в кувьози, трябва да бъдат хранени през два-три часа, пелените се сменят непрекъснато, а еднократните памперси все още не съществуват. През 80-те години майките на недоносени деца остават в болницата с месеци, докато детето им достигне необходимото тегло, за да се прибере вкъщи.
Днес технологиите, апаратурата и медикаментите са променили много от ежедневната работа. Променили са се и майките. Те идват с повече информация, посещават курсове, питат, четат и искат да знаят какво се случва с детето им.
Но има нещо, което за Блага не зависи от времето и промените в медицината.
„При нас трябва да има любов и то много любов. Много любов и много разбиране.“
Тя вярва, че бебетата усещат човека срещу себе си – гласа, докосването, настроението. Затова им говори, гали ги, а понякога им пуска и музика. Случвало се е да звучи Елвис Пресли или Моцарт. За Блага това е част от грижата.
„Работата трябва да я обичаш, трябва да я харесваш и да ти е леко, да ти носи удоволствие.“
В началото Блага е имала възможност да избере и друга посока. Докато учи за акушерка, завършва и социална педагогика. Имала е възможност да работи като социален работник, но не напуска света на бебетата.
„Камъчето си стои на мястото. При бебенцата, това беше моето място.“, спомня си тя и там остава.
Годините в „Майчин дом“ ѝ дават не само професионален опит, но и приятелства, които остават във времето. Има майки, които продължават да я търсят години след изписването. А някои от бебетата, за които се е грижела, днес вече са пораснали, създали са свои семейства и имат деца.
Сред тези истории има една, която не е забравила – на Божидар.
Преди години, когато бебетата са били в старите боксове, Блага забелязва, че едно от тях не изглежда добре. Цветът му не е както трябва. Тя го взима, търси лаборантката и повиква дежурния лекар. Детето има нужда от кислород и е поставено в кислородна палатка. Майката първоначално не разбира какво се случва, а Блага по-късно ѝ обяснява.
Когато идва време за изписване, майката ѝ казва, че въпреки че вече са имали предварително избрано име, ще кръсти момчето Божидар – в нейна чест.
„Това ми е останало. Няма да го забравя. Това беше за мен като първи подарък.“
Днес Божидар е вече пораснал и живее в Америка. Но за Блага тази история не е просто спомен от дългогодишната ѝ работа. Тя не гледа на децата като на статистика.
„ За мен това си е професия и призвание.“
А когато говори за това какво получава в замяна, отново стига до една дума, която чува всеки ден.
„Всеки обича думата „благодаря“. А ние в моята професия сме хората, може би, които най-много чуваме тазидума.“
Благодаря от майката. Благодаря в картичката. Благодаря в анкетата. Благодаря, казано на излизане. За Блага това не е формалност. Това е моментът, в който вижда щастлиието у другите и се чувства призната. Харесва професията си, обича я и е доволна от избора, който е направила преди почти 5 десетилетия.
След три седмици Блага ще навърши 64 години. Почти целият ѝ живот е преминал в „Майчин дом“. И днес тя влиза в отделението с любов и вълнение. Не мисли за годините. Казва, че бебетата и майките я зареждат, че отива позитивно настроена и оставя всички емоции и проблеми извън сградата. Защото за Благовеста работата никога не е била просто работа. Любовта е водеща.
