За втора поредна година в рамките на информационно-образователната кампания „Без компромиси. Без тютюн и никотин при бременност-избор за бъдеще“ се провежда поредица от срещи на бъдещи майки с медицински специалисти от различни области. Обсъждат се рисковете, свързани с тютюнопушенето и употребата на тютюн и никотин по време на бременност, както и други фактори, които могат да имат значение за здравето и развитието на детето. Кампанията се реализира от фондация „Български институт за женско здраве“ с подкрепата на „Филип Морис България“.
Тази година към СБАЛАГ „Майчин дом“ се присъединяват Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, МК „Щерев“ и Първа АГ болница „Св. София“. Специалисти от различни медицински области говорят и за практически стъпки за създаване на по-чиста и безопасна среда по време на бременността.
Първата среща се проведе на Световния ден на сърцето, 29 септември, в СБАЛАГ „Майчин дом“. Гост-лектор беше доц. д-р Незабравка Чилингирова от УМБАЛ „Св. Екатерина“, специалист по детска кардиология и педиатрия. Темата беше посветена на грижата за двете сърца – на майката и бебето по време на бременността.
По време на срещата доц. Чилингирова отдели специално внимание на проследяването на бременността и на възможностите за откриване на вродени сърдечни малформации още преди раждането. Тя обясни кои находки и рискови фактори налагат по-задълбочена оценка, какво може да бъде установено при различните изследвания и защо проследяването в подходящия момент е важно за подготовката на родителите и медицинския екип.
Оценка на риска и диагностика на вродените сърдечни малформации
Когато при първата фетална морфология се установят тежки структурни дефекти или има съмнение за вродена сърдечна малформация, следва по-задълбочена оценка. Кардиологът събира семейна анамнеза и търси данни за вродена сърдечна малформация при родител или друго дете в семейството. Вземат се предвид и фактори като възрастта на майката, диабет, генетични и метаболитни заболявания.
При увеличена нухална транслуценция е добре пациентката да бъде насочена за консултация с детски кардиолог. Липсата на фамилна обремененост обаче не изключва риска – по данни, представени от доц. Чилингирова, при около 70% от жените, чиито деца са с вродена сърдечна малформация, няма данни за фамилна обремененост.
По време на феталната морфология се оценяват анатомията на сърцето, кръвоносните съдове и сърдечната функция, включително междукамерната преграда, клапите и съкратителната функция на сърдечния мускул.
При тежка малформация с родителите се обсъждат възможните изходи от бременността. Ако тя продължи, се определят срокът и мястото на раждане, така че новороденото да получи необходимата медицинска помощ. В повечето случаи раждането се планира в СБАЛАГ „Майчин дом“, с готовност за превеждане на новороденото в Националната кардиологична болница за последващо наблюдение и лечение.
Ограничения на пренаталната диагностика
Доц. Чилингирова обърна внимание и на ограниченията на пренаталната диагностика. Част от сърдечните дефекти могат да останат неоткрити преди раждането. Като пример тя посочи междупредсърдния дефект – по време на вътреутробното развитие има две нормално съществуващи комуникации на предсърдно и съдово ниво, които трябва да се затворят, когато белият дроб функционира. Патология е , ако останат отворени след раждането.
При ранната фетална морфология сърцето е много малко и се развива интензивно, поради което понякога не може да бъде поставена точна диагноза.
„При съмнение задължително извършваме и фетална ехокардиография, обикновено между 20-ата и 24-тата гестационна седмица. Когато сърцето е по-добре развито и се визуализира по-ясно, могат да се установят някои вродени сърдечни малформации, които не са били видими при по-ранното изследване. В някои случаи пациентката се проследява повторно и в 28-ата или 32-рата гестационна седмица“, обяснява доц. Чилингирова.
Тя подчертава значението и на сърдечния мускул. При проблеми с преградите или клапите сърцето може да бъде допълнително натоварено, но когато е засегнат самият мускул и той не се съкращава добре, състоянието може да бъде по-сериозно.
Какво се случва след раждането
Около половината от случаите на вродени сърдечни малформации се диагностицират през първите седмици след раждането. Някои по-тежки вродени сърдечни малформации, като неправилното разположение на големите кръвоносни съдове, недоразвитото ляво сърце или стеснението на аортата (коарктация), могат да изискват спешна операция още през първия месец след раждането.
По данни, представени по време на лекцията, около 45% от пациентите с вродена сърдечна малформация могат да бъдат лекувани хирургично или чрез интервенционална процедура, а при приблизително една трета лечението е необходимо още през първата година.
Около 8% от вродените сърдечни малформации са свързани с първичен генетичен или хромозомен дефект или с определени синдроми. При фамилна обремененост рискът е по-висок. Според представените от доц. Чилингирова данни той може да достигне 18%, когато майката има вродена сърдечна малформация, 8%, когато тя е при бащата, и около 5%, когато в семейството вече има дете с такава малформация.
Рискове за сърцето на майката и бебето
Сред факторите, които могат да имат значение за развитието на сърцето на бебето, е и тютюнопушенето. Според World Heart Report 2026 майчиното тютюнопушене по време на бременност е свързано с 16% по-високи рискове за вродено сърдечно заболяване при детето. Пасивното излагане на тютюнев дим също означава контакт с вредни вещества.
„Когато при мен дойде жена на консултация, винаги питам дали пуши“, споделя доц. Чилингирова. По думите ѝ има региони в България, в които жените продължават да пушат и не посещават редовно женска консултация.
Данните от World Heart Report 2026 показват и други свързани фактори: диабетът, съществувал още преди бременността, е свързан с 2,5–5 пъти по-високи шансове за вродено сърдечно заболяване, докато приемът на фолиева киселина около зачеването е свързан с около 21% по-нисък риск. По-високото излагане на фини прахови частици, включително вторичен и третичен дим, през втория и третия триместър е свързано с 23% по-високи шансове за всеки допълнителни 10 µg/m³ експозиция.
През 2023 г. около 2,3 милиона деца по света са родени с вродено сърдечно заболяване, а приблизително 16 милиона души живеят с такова заболяване.
В България честотата на вродените сърдечни малформации е приблизително 1 на 100 живородени деца. Всяка година у нас се раждат около 700–800 деца със сърдечни проблеми, като приблизително 500 от тях са с вродени сърдечни малформации.
Бременността обикновено е дългоочаквано събитие, към което всяка жена се стреми. Грижата за себе си и за бъдещото дете е нещо, което всяка майка може да направи – с редовното проследяване на бременността, обсъждането на съществуващи заболявания и информирания избор за факторите от ежедневието, върху които може да се влияе.
