Понякога една снимка може да предопредели един житейски път. За акушерката Петя Кулева това е снимката на красива млада жена – облечена в снежнобяла униформа и акушерско боне, с бебе в ръце. Жената от снимката е приятелка на нейна приятелка, а за Петя, 16-годишно момиче тогава – това е съдбовен знак.
„Припознах се в този образ! Нещо вътре в мен трепна. Някакъв вътрешен глас ми подсказа, че това е моят път“, спомня си тя.
Петя Кулева е акушерка в СБАЛАГ „Майчин дом“ повече от 35 години, първите й срещи с родилки и бебета са в Клиника по неонатология в друга столична болница. Точно там тя открива истинското си призвание – да бъде не просто професионалист по здравни грижи, а опора и учител до майката
„В неонатологията тогава ни забраняваха да общуваме с майките – смяташе се, че това е работа на родилните акушерки. Но на мен ми липсваше тази връзка. Първото, което усетих още като млада акушерка, беше че ми идва отвътре и че имам интуиция да помагам към майките при закърмването. Винаги се получаваше. Майките ми се доверяваха и виждах, че резултатът идва много бързо. Това беше знак, че съм на правилното място.“, споделя Петя с усмивка.
Тя помага на родилките да сложат бебето на гърда, да намерят правилната позиция, да се отпуснат. Първоначално черпи информация и знания от учебниците, по-късно, когато у нас въвеждат курсове и обучения, се сертифицира.
Когато пред нея се открива възможност да работи в „Майчин дом – с акцент върху подкрепа и консултиране на майки, тя не се поколебава. „Видях в това ново начало. По-различно, по-близко до жените.“
„Кърмата е природният антибиотик. Тя укрепва имунитета, прави бебетата по-спокойни, по-бързо се учат да комуникират. Но най-ценното е допирът – тази половин часова връзка кожа в кожа, при която майка и дете стават едно. Там е тайната.“
Петя не дава сухи инструкции, а учи жените да слушат собственото си бебе. Да разпознават темперамента му, да намират индивидуалния му ритъм. „Няма еднакви деца. Едни се успокояват веднага на гърда, други първо трябва да поемат малко кърма от шише, за да свалят напрежението. Важното е майката да се отпусне и да вярва, че може.“
В практиката си среща най-различни майки – уплашени, несигурни, изпълнени със съмнения дали ще се справят. Някои носят вина, че не са „достатъчно добри“. Но тук е силата на Петя: „Нашата роля е да ги успокоим и да им покажем, че няма ненучени хора. Всичко може да се усвои с търпение и с подкрепа.“
За нея най-ценен е моментът, в който вижда как жената „превключва“ – от тревога към увереност. „Тогава знам, че съм си свършила работата!“
