Демира се ражда на 27 януари 2020 г., едва в първия ден на 25-ата гестационна седмица и с тегло едва 580 грама.
Лекарите в „Майчин дом“ успяват да забавят раждането с една седмица, за да ѝ дадат още малко време да се развие. Но когато Демира се ражда, пред семейството ѝ няма сигурност, няма обещание и няма срок, в който ще могат да я вземат у дома.
Майка ѝ Деница остава в болницата само няколко дни. През това време успява да види дъщеря си едва четири пъти. Следващата им среща е чак след три месеца и половина.
Тогава започва период, в който родителите ѝ не могат да бъдат до нея. Времето съвпада с грипна епидемия и началото на пандемията от COVID-19. Сведенията за състоянието на Демира получават само по телефона. Всяка седмица родителите идват до Спешното отделение, за да оставят необходимите консумативи. А една от акушерките им изпраща снимки.
„Когато родиш недоносено дете, започваш да живееш само в “днес”, защото може и да няма утре. Никой не знае какво следва, няма гаранция и няма краен срок, в който да си вземеш бебето вкъщи. Единственото, което можеш да направиш в такъв момент, е да се молиш. Ти знаеш и си сигурен, че няма по-добро място, на което може да бъде детето ти. Преди да ме преместят в “Майчин дом”, лекарите от болница “Лозенец” ми казаха: Ако има място, където могат да ти помогнат да имаш живо дете, то е “Майчин дом”.“
А дните до прибирането вкъщи преминават в броене на грамове и надежда.
„За една майка, която роди 580 грама бебе, всеки грам нагоре, който чуе е „оо, расте, супер, след една седмица си го прибирам, а то не е една седмица реално“ и си представяш, че 10 грама нагоре вече са 10 дни по-близо до прибирането, това не е така“, споделя Деница.
Деница никога няма да забрави и първата среща с дъщеря си.
„Никой не е готов за гледката. Те са много мънички и всъщност тогава разбрахме, че няма нищо сигурно. Че трябва да живеем в днес, в сега. И се надяваш днес детето ти да диша само и да се храни“, каза Деница Йончева, майка на Демира.
След три месеца и половина Демира най-сетне се прибира у дома.
„Демира е благословия. Никога не сме се отнасяли с нея като с недоносено дете. Благодаря на целия екип на “Майчин дом” за грижите и за чудото. Бих искала да кажа на всички родители, които преминават през подобно изпитание, да не се борят сами, а да потърсят психологическа помощ“.
Днес Демира е на 6 години и 7 месеца и е в подготвителна предучилищна група и по нищо не личи, че е започнала живота си с тегло от едва 580 грама. Тя е палаво, енергично и много интелигентно дете – общително, любознателно и будно. Вече е пробвала фигурно пързаляне, карате, катерене, езда, танци, футбол и балет.
И може би най-силното ѝ качество е инатът. Същият инат, с който някога се е борила за всеки следващ грам.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
