В събота профилактичният преглед показва, че всичко е наред. В понеделник майката на Димитър Ива отива на работа. Има болки в корема, но не ги усеща като контракции. По-скоро като колики – появяват се, отшумяват и отново се връщат. Не предполага, че ражда. Към четири следобед решава да си тръгне и се обажда на лекаря си. Когато я пита през колко време са болките, тя започва да ги засича – на всеки четири минути.
„Веднага тръгвайте към болницата.“, спомня си тя.
Така Димитър се появява на бял свят много по-рано от очакваното в спешния кабинет на СБАЛАГ „Майчин дом“, в първия ден на 27-ата гестационна седмица. Майка му пристига с пълно разкритие. Лекарите дори нямат време да извикат целия екип.
Димитър просто излиза и тежи едва 850 грама и е дълъг 30 сантиметра – но плаче и това е добър знак. А за майка му този плач е първата глътка надежда в момент, в който всичко се случва толкова бързо, че няма време дори да осъзнае какво се случва. Димитър е поставен върху нея за кратко, а след това лекарите го поемат.
Димитър е отведен в Клиниката по неонатология. Майка му остава в болницата, но без него. Причината за преждевременното раждане така и не става ясна. Бременността до този момент е протичала нормално и само два дни по-рано профилактичният преглед е показал, че няма повод за тревога. Но след раждането въпросът „защо“ остава на заден план. Започват най-дългите седмици в живота на семейството и борбата за Димитър. На следващия ден баща му го вижда за първи път. Родителите започват да живеят в ритъма на свижданията и новините от отделението, като всеки ден очакват да чуят как се развива детето им. Димитър започва да губи тегло и от 950 грама стига до 800. Не може да диша самостоятелно и в продължение на две-три седмици е на контролирано дишане. Постепенно състоянието му се подобрява, преминава към кислородна подкрепа и започва отново да наддава.
Сред най-трудните моменти е и денят, в който трябва да си тръгне от болницата без детето си. Тя помни дори формуляра, в който пише „без бебе“.
„Тръгваш си вкъщи без корем и без бебе. Много е неприятно. Но всички бяха изключително позитивни -дори когато ме изписваха, ми казаха: Спокойно, всичко ще е наред. Не се притеснявайте.“
Тези думи остават с нея. Както остава и един съвет от доц. д-р Станислава Хитрова, който получава още при първото си посещение в неонатологията и който много ѝ помага – да е с положителна нагласа и да не плаче.
Появяват се и проблеми със зрението, заради които се налага лечение. Всеки път, когато родителите отиват на свиждане, очакват да чуят нещо ново. Заедно с тревогата идва и подкрепата на хората, които преминават през същото. Родителите в неонатологията се разпознават в страховете си и започват да се подкрепят.
„Виждаш борбите на родителите около теб. Справяте се заедно и се подкрепяте по някакъв начин, защото виждате всеки Божи ден през какво преминавате.“
На семейството казват да бъде готово за дълъг престой – възможно е Димитър да остане в болницата до термина си, 10 юли 2017. Но той решава друго. На 22 юни, след два месеца и половина в неонатологията, Димитър е изписан. Тежи около 2500 грама.
За семейството това би трябвало да е моментът на огромната радост. Но след толкова време, прекарано в болница, щастието върви ръка за ръка със страха.
До този момент родителите са виждали детето си в стерилна болнична среда, заобиколено от лекари и апаратура. Сега трябва да го отведат вкъщи. А предупрежденията за възможни бъдещи трудности правят този момент още по-сложен.
След изписването Димитър продължава да бъде проследяван от специалисти. Семейството следва препоръките, прави упражнения с него и внимателно наблюдава развитието му. Има редовни прегледи както в СБАЛАГ „Майчин дом“, така и при други специалисти. Проблемите със зрението също остават под контрол. Димитър преминава през необходимото лечение, известно време носи лепенка за мързеливо око, а днес носи очила. Развитието му обаче върви добре. И постепенно страхът отстъпва място на радостта.
Първите години след изписването семейството продължава да пази Димитър от инфекции и контакти с други деца. Когато лекарите вече ги съветват да започне да общува повече, идва пандемията и семейството отново се изолира. Но това време има и друга страна – Димитър получава много внимание у дома. Родителите му четат с него, занимават се и упражняват различни умения. Днес Димитър е на 9 години и предстои да бъде в трети клас. Той е изключително социален, любознателен и смел. Обича да чете, да плува, да кара ски и да бъде сред други деца. Опитва различни спортове, макар някои да му се отдават по-трудно, но не се отказва лесно.
„Много смело дете е. Опитва се да спортува, малко по-трудно му се отдават спортовете, но не се отказва. Един типичен Овен – просто наумили си нещо, няма какво да го спре.“
А в плуването вече има и златен медал.
Майка му никога няма да забрави хората, които са били до тях в онези първи месеци.
„Всички специалисти от „Майчин дом“ изключително много ни помогнаха тогава. Каквито въпроси сме имали, винаги сме получавали отговори – и при самото изписване. На майките бих казала първо да не се тревожат за неща, които не са се случили. Хубаво е да са информирани и да знаят какво им предстои, но няма нужда да се тревожат.“
После добавя най-важното:
„Да вярват, че детето има достатъчно сили и може да се справи. И да вярват на професионалистите – те са там, за да се грижат за детето.“
Благодарността към хората, които са били до тях в най-трудните дни, не остава само в спомените. Всяка година, на 10 април – рождения ден на Димитър – семейството прави дарение за Клиниката по неонатология на „Майчин дом“. Така те не само благодарят на хората, които са помогнали на тяхното дете, но и искат да помогнат на други недоносени деца и техните семейства да получат същия шанс.
Защото днес те знаят нещо, което преди девет години са можели само да се надяват да разберат – колко много може да се промени един живот, когато му бъде даден шанс.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
