Още в четвърти клас Ивелина Кличева знае, че един ден ще е акушерка. Докато минава с майка си и баба си през двора на болницата, вижда през прозореца новородени бебета, които показват на близките им. По онова време свижданията в сградата не са разрешени.
„Ето такава искам да стана, като порасна“, посочва тя.
Може би не е случайно. Прабаба ѝ е била акушерка в Карлово. Самата тя дори не я познава, но разказът за нея остава част от семейната история.
Години по-късно идва в София и започва да учи акушерство в Медицински колеж „Филаретова“. Обучението тогава е три години. Завършва през октомври 2004 г., а на 1 ноември започва работа в „Майчин дом“.
Преминава през различни структури в болницата – първо работи в операционна зала, а след това в Клиниката по патологична бременност. За около година е акушерка и в Интензивно отделение. Грижата за недоносените бебета и срещата с тежките случаи обаче се оказват много емоционално натоварващи за нея. Така постепенно намира посоката и решава да се премести във Физиологично отделение, където се грижи за здрави доносени бебета и вече 17 години е част от екипа.
Днес Ивелина има зад гърба си 21 години в „Майчин дом“ и казва нещо, което най-добре описва отношението ѝ към професията: „Аз тук се чувствам като у дома си. С удоволствие идвам на работа. За мен това е моята сбъдната мечта, моята любов. Никога не бих сменила професията с друга.“
Годините работа с новородени са ѝ дали и нещо, което трудно се учи от учебник – усет към бебетата и способността да забелязва и най-малките промени в състоянието им. Тя разпознава какво означава плачът им – кога едно бебе изпитва болка, кога е неспокойно, гладно или просто има нужда да бъде гушнато.
При някои вродени сърдечни проблеми признаците в първите часове и дни от живота могат да бъдат неспецифични или да не са ясно изразени, затова наблюдението на новороденото е особено важно. Понякога една на пръв поглед малка промяна може да насочи вниманието към нещо по-сериозно. Миналата година Ивелина забелязва, че едно от бебетата е необичайно бледо – дори петичките му са бели. Изследванията не показват анемия. Тя споделя притеснението си с дежурния лекар и след допълнителни изследвания се установява сериозен сърдечен проблем, който налага операция. Детето вече е добре.
„Тогава бях най-доволна от себе си, че съм била полезна и че съм спасила един човешки живот.“
На въпроса какво ѝ дават бебетата след толкова години, отговорът е кратък: „Енергия“
Затова и сутрин отива на работа с радост.
„Ако не работя и остана вкъщи, си мисля, че ще се разболея“, казва с усмивка.
А най-голямата ѝ радост днес е, че професионалният ѝ път продължава и в следващото поколение. Голямата ѝ дъщеря Виктория е на 21 години, трети курс е по акушерство и е отлична студентка. Има много добра теоретична подготовка, а сега постепенно натрупва и практически опит. Работи като здравен асистент в Клиниката по неонатология на „Майчин дом“. Решението да стане акушерка е нейно. Първоначално Виктория обмисля да кандидатства медицина. Ивелина дори я насърчава да опита отново, но дъщеря ѝ е категорична, че ще поеме по нейния път.
Тя вярва, че може да бъде полезна на дъщеря си в практическото ѝ обучение, защото може да ѝ покаже начина, по който самата тя работи.
„Смятам, че съм добър учител“, казва тя.
У дома има и още две момичета на 10 и 14 години, които засега са избрали друга страст – танците. А професията, която Ивелина избира още като дете, остава нейната любов.
„Нашата професия винаги ще съществува, въпреки кризите. И винаги трябва да бъде упражнява от някого, който обича работата си, върши я с желание и с любов.“
