Преди да стане акушерка, Мария Лунгулова се занимава със застраховане. След раждането на дъщеря си обаче започва да мисли за промяна. Иска да намери професия, която да ѝ носи смисъл и удовлетворение. Изчаква детето си да порасне и когато тя вече е във втори клас, Мария се записва да учи за акушерка.
Решението е напълно осъзнато. Не е спонтанна идея и не е поредният професионален експеримент. Мария вече знае какво означава да носиш отговорност и какво търсиш в една професия.
„Аз обичам да се грижа за другите, като вътрешна потребност е. И обичам много децата.“
Четири години учи за акушерка. Практиката и стажът ѝ преминават в „Майчин дом“. И така постепенно припознава болницата като мястото, на което иска да остане. В началото се колебае между две отделения, но неонатологията я привлича най-силно. Има значение и екипът, който среща там. Колегите я приемат топло, обясняват, помагат и постепенно Мария усеща, че това е нейното място.
Днес тя е акушерка във Физиологичното отделение към Клиниката по неонатология.
Първият работен ден
След четири години обучение и практика в „Майчин дом“ идва и първият ѝ официален работен ден. Усещането е различно, този път влиза като част от екипа.
Признава, че е имала известно притеснение, но то бързо отстъпва място на вълнението. Първото дежурство е динамично. Има много нови задачи, които трябва да изпълни, но зад тях постепенно започва да вижда същността на професията -ежедневната грижа за новородените и вниманието към техните майки.
Подготовката за визитация започва рано – бебетата се преглеждат, измерват, обличат, следи се състоянието им, изпълняват се назначените от лекарите изследвания. След това идва срещата с майките. И точно в тези разговори Мария открива една от най-важните части на работата си.
„Харесва ми да си говоря с тях. Питам ги кой е номерът на бебето им, как се чувстват, как са..“
Защото всяка майка на новородено също има нужда от внимание, информация и усещане за сигурност.
Първата среща с бебето
За Мария едни от най-важните моменти са първите срещи между майката и нейното дете. Една жена може да постъпи в отделението след раждането притеснена, уморена и все още преживяваща емоцията от случилото се. За някои това е и първият момент, в който виждат бебето си. Тогава акушерката е човекът, който може да направи тази среща малко по-спокойна.
„Това е моментът, който остава завинаги. Винаги се старая да дам внимание, за да се почувства специална тази жена, да се чувства добре и в сигурни ръце.“
Самата Мария е майка и познава тази емоция от личен опит. Затова за нея грижата не се изчерпва с медицинските задачи.
„Ние също сме жени, които са раждали и са минавали през това. Те са на непознато място, не знаят какво ги очаква не знаят точно какво ще се случи. И самата емоция е много хубава. Просто се опитвам да ги подкрепя, че всичко ще бъде наред и през това време да им бъде възможно най-леко и приятно.“
Плачът, който започва да разбира
С времето и самият плач на бебетата започва да звучи различно. Мария казва, че с практиката започва да разпознава кога едно бебе плаче от глад и кога има нужда просто да бъде гушнато.
А когато едно бебе има нужда от прегръдка, Мария трудно стои безучастна. И за нея това е част от грижата, която е избрала да дава.
„Много обичам да ги гушкам. Само да си свърша работата и веднага отивам да ги гушкам. Аз съм най-гушливата.“
Една майка, която не я забравя
Сред многото майки и бебета има истории, които остават. Една от тях датира от началото, само няколко месеца след като Мария започва работа. Едно новородено се нуждае от превеждане в интензивното отделение, а майката е силно притеснена. Мария помни жената. Не очаква обаче, че години по-късно тази история ще се върне при нея по неочакван начин.
Преди няколко месеца майката я намира във Facebook. Казва ѝ, че никога няма да я забрави и че е много благодарна.
За Мария това е специално преживяване. Защото медицинският екип среща много майки и много бебета, но за всяка жена конкретният ден е един-единствен. И понякога една среща остава много по-дълго, отколкото самото дежурство. Тя знае, че всяка жена има различни нужди. Някои имат нужда от разговор и близост, други предпочитат повече лично пространство.
„Всяка жена е различна. Трябва да имаш подход и към нея, не само към бебето.“
Затова Мария наблюдава, пита, изслушва и се съобразява. За нея добрата грижа е не само да знаеш какво трябва да направиш, а да усетиш човека срещу себе си.
Професия, избрана осъзнато
Мария не спира да се развива. През 2025 г. завършва магистратура по „Здравен мениджмънт“, като избира дистанционна форма, за да може да съчетава обучението с работата.
Но независимо от следващите стъпки в професионалния ѝ път, най-важното за нея остава усещането, че работата ѝ има смисъл. Има спокойни дежурства. Има и много натоварени. Понякога умората е голяма.
Но когато се прибере вечер, остава удовлетворението.
„Искам да се чувствам мотивирана. Да се чувствам полезна. И вечерта, когато си легна, дори след по-тежко дежурство, се чувствам щастлива и удовлетворена от това, което съм свършила.“
Може би точно това обяснява защо Мария прави тази голяма професионална промяна.
Идеята за нея идва след раждането на собственото ѝ дете. След това идват четири години обучение, практика, първото дежурство и стотици срещи с майки и новородени.
Днес тя е от другата страна – тази, която посреща майката, когато тя за първи път среща детето си. Тази, която забелязва кога бебето има нужда от прегръдка. Тази, която знае, че една добра дума и малко внимание могат да променят усещането на една жена в труден или вълнуващ момент. И тази, която вярва, че грижата трябва да бъде истинска.
Защото за Мария професията не е просто работа. Тя е възможността да се чувства полезна, да се грижи за някого и в края на деня да знае, че е направила нещо важно.
А най-хубавото признание понякога идва месеци по-късно, съвсем неочаквано – когато някоя майка я спре на улицата и каже: „Ти ни изписа преди пет месеца.“
Тогава разбираш, че си част от един от най-важните дни в живота на едно семейство.
Мария изказва специална благодарност към своето семейство, към преподавателите си и към колегите, които са били част от пътя ѝ.
„Искам да изкажа специални благодарности на моето семейство, защото винаги са били зад гърба ми за всяка една история, която съм искала. Благодаря на всички мои преподаватели и на всички колеги.“
