Майката на Божидара е журналист. Години наред Диана Кънчева разказва истории за други хора, за деца и за медицината. Отразява и „Българската Коледа“ още в началото на инициативата и познава отблизо каузата за детското здравеопазване. Не предполага, че само година по-късно ще влезе в една от най-трудните истории, които някога е разказвала – този път не като журналист, а като майка.
Божидара е четвъртата ѝ бременност.
Преди нея има три неуспешни, затова когато разбира, че отново очаква дете, радостта върви ръка за ръка със страха. Диана знае колко трудно е стигнала дотук и как всичко може да се промени за един миг. Още в началото се установява проблем със скъсена маточна шийка и риск тя да не успее да задържи бебето. След период на строг покой и наблюдение Диана постъпва в Клиниката по патологична бременност на СБАЛАГ „Майчин дом“, където прекарва близо шест месеца.
Хоспитализирана е ще през ноември – първоначално на периоди, а впоследствие престоят ѝ става постоянен. На 14 февруари постъпва окончателно в болницата и от този момент почти не става от леглото. Бременността ѝ е трудна, но лекарите успяват да я удължат седмица след седмица. Диана е под наблюдението на проф. д-р Стоимен Иванов, а екипът постоянно следи състоянието ѝ и това на бебето.
Последните две седмици са особено напрегнати. Започва да изтича околоплодна течност, но лекарите продължават да се опитват да спечелят време.
„Проф. Стоимен Иванов, вечна му памет, ме успокояваше. Той беше изключителен човек.“
За Диана това има огромно значение. След три загуби в други болници страхът отново да не се случи същото е постоянен. Но този път тя има екип, който не спира да търси начин да продължи бременността. Две седмици преди раждането проф. Боряна Слънчева също започва да я посещава ежедневно. Диана получава и медикамент за подпомагане на развитието на белите дробове на бебето.
Тогава вече е ясно, че раждането ще бъде преждевременно.
Само година по-рано Диана е от другата страна на тази история. Като журналист тя отразява „Българската Коледа“ и доставката на нови кувьози в СБАЛАГ „Майчин дом“ – които президентът Георги Първанов нарича „Мерцедесът на кувьозите“.
Сега самата тя е в болницата и знае, че раждането няма да може да бъде отлагано повече. Водите ѝ са изтекли, а бебето е едва в началото на 27 гестационна седмица. В паниката си Диана звъни в Президентството с молба да ѝ запазят един от „Мерцедесите“.
Не след дълго проф. Боряна Слънчева разбира за обаждането и влиза при нея:
„Коя тук е Диана?“
А след това, вече ядосана, ѝ казва:
„Вие какво си мислите, че тук даваме номерца за кувьорите? Като се роди, ще преценим дали ще е в „Мерцедеса„, дали ще е в другия кувьоз. Зависи много от състоянието.“
Днес Диана разказва тази случка с усмивка. Тогава обаче няма нищо смешно. Тя е майка, която очаква да роди преждевременно и вече няма сили да приема спокойно неизвестността.
Божидара се ражда в първия ден на 27 гестационна седмица – едва 970 грама и 31 сантиметра.
Проф. Слънчева не е там в този момент. Това е нейният рожден ден -единственият ѝ почивен ден. Но на следващия ден идва да види момичето. Поглежда към малката Божидара и към Диана и се шегува:
„Е, точно когато си взех единствения почивен ден, на рождения ми ден, ти реши да раждаш!“
От този момент нататък между двете остава една особена връзка. Едната е дала началото на живота си в неонатологията, а другата е била сред хората, които са се погрижили този живот да продължи.
За Диана първата среща с дъщеря ѝ е като среща с нещо невъзможно. Само няколко часа след раждането тя отива да я види в кувьоза.
„Цялата беше в едни кабели, лилава като патладжан… И си казах: Боже, от това трябва да стане човек!“
Това е моментът, в който страхът отново се връща. Божидара е толкова малка и крехка, че Диана трудно може да си представи как ще изглежда животът им извън болницата.
Тя си спомня и за друго бебе в съседен кувьоз в интензивното отделение – много по-голямо на вид от нейното. А Божидара почти не помръдва.
„Като нямаш опита и знаеш, че е недоносено, се питаш какво ли не.“, разказва Диана.
Първите дни са изпълнени с тревога. Но постепенно започва да получава добри новини. На седмия ден тя е изписана. Прибира се вкъщи, но Божидара остава в болницата. И тогава идва един от онези телефонни разговори, които майката никога не забравя. Рано сутринта телефонът звъни. Обаждат се от „Майчин дом“.
Диана се страхува да вдигне. Вече е вкъщи, но всеки звън от болницата може да означава всичко, в слушалката прозвучава: „Ще отидете ли в общината да вземете ЕГН на детето?“
Тогава Диана разбира, че дъщеря й е жива и състоянието ѝ позволява да бъде вписана, да получи име, да стане не просто „бебе номер“ в интензивното отделение.
До този момент детето няма име. На деветия ден след раждането Диана и бащата сядат на една пейка пред „Майчин дом“, за да решат как ще се казва дъщеря им. И двамата независимо един от друг мислят за име, свързано с Бога. Избират Божидара.
Така Божидара получава името си в момент, в който надеждата вече започва да надделява над страха. След 102 дни в Клиниката по неонатология Божидара е изписана от болницата с тегло 2200 грама и след това продължава да бъде проследявана от екипа на неонатологията.
Майка ѝ Диана признава, че се страхува от всичко – от всяко кихане, от всяка промяна, от всяко нещо, което не разбира. Но има и хора, които я връщат към реалността. Сред тях е проф. Боряна Слънчева.
„Аз се паникьосвах за всичко, проф. Слънчева ме приземяваше.“
С проф. д-р Слънчева ги свързва и една специална дата – 2 април, техният общ рожден ден с Божидара.
Постепенно страхът отстъпва място на щастието да отглеждаш дъщеря. Божидара расте. Започва да ходи, да учи, да мечтае. Днес тя е на 19 години, току-що завършила средното си образование и е студентка по „Биомениджмънт и устойчиво развитие“ в Биологическия факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
А едно от най-интересните неща, които майка ѝ разказва е, че още от малка говори, че иска да помага на други хора и че вярва, че след като животът ѝ бил даден като възможност, трябва да го използва в полза на другите. Божидара се интересува от генетиката и имунологията. Мечтае да се занимава с наука и иновации, затова и избира тази специалност в университета.
Може би това е най-красивата нишка в нейната история. Живот, започнал с толкова страх и несигурност, днес има своя посока – да помага на други хора.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
