Да хвърлиш котва на брега, далече от морето, е начинание почти невъзможно за човек, свикнал да се буди от шума на вълните. Трудно е и да се откажеш да направляваш платната въпреки вятъра. Има обаче хора, които успяват да преодолеят навиците, да загърбят мечтите, когато те вече са осъществени, и да поемат напред към новото – дори към диаметрално противоположното на това, с което са свързали живота си досега. Такъв човек на кардиналните, но смислени промени, е д-р Карина Вангелова, която специализира акушерство и гинекология в „Майчин дом“ – София. Била е национален състезател по ветроходство, завършила е и Националната спортна академия.
Биографично
Д-р Карина Вангелова е родена през 1991 година в Несебър. Тя е едно от последните проплакали бебета там, преди родилният дом в града да бъде закрит. Посвещава обаче живота си на посрещането на новия живот. В продължение на десет години е била част от националния отбор на България по ветроходство и е осемкратна републиканска шампионка. Спортът я научава на дисциплина, ясно и точно планиране на времето и коректност още в тийнейджърските ѝ години.
Завършва гимназия в Бургас с хуманитарен профил, а след това се дипломира като бакалавър и в Националната спортна академия. Като студентка работи като треньор по ветроходство и дори получава предложение за работа в престижен клуб в Калифорния.
Д-р Вангелова завършва Медицински университет – София, а през 2023 г. и „Здравен мениджмънт“ в Бургаския университет. Работила е като доброволец в хирургичните отделения на УМБАЛ „Александровска“ и Военномедицинска академия. Днес специализира акушерство и гинекология.
Как се става лекар
За разлика от мнозина, които кандидатстват веднага медицина – било по силата на семейната традиция, било по свое вътрешно желание – Карина избира пътя на лекаря едва след като вече има едно висше образование от Националната спортна академия.
Нейната леля, д-р Мария Вангелова – уважаван педиатър и създател на първото неонатологично отделение в Бургас – изиграва ключова роля в решението ѝ да облече бялата престилка. Изборът ѝ е подкрепен и от родителите ѝ. Следват кандидатстване, години на обучение и отново диплома за висше образование – вече като лекар.
Вече от дистанцията на времето тя споделя и един много труден, преломен момент в живота си – раздялата с любимия спорт:
„Нямах физически данни да продължа. Да се откажа, за мен беше изключително трудно. В академията, изучавайки анатомия и физиология, аз се влюбих в медицинската наука. По време на лекциите не чувствах умора, а глад за още знания“, споделя д-р Вангелова.
Още във втори курс вече ѝ било напълно ясно, че ще се посвети именно на медицината. Но тъй като не е човек на спонтанните решения и никога не се отказва да доведе нещата докрай, най-напред завършила НСА, а след това и МУ–София.
Изборите – възможни и невъзможни
Заявява, че ако сега се върне в детските си години и отново трябва да избира, пак ще е спортът – ветроходството, защото той винаги много ѝ е харесвал.
„Освен, че изисква да имаш физически данни, той ти дава възможността да помислиш и да изградиш стратегия. Това е и най-интересното в него.“
За избора между спорта и медицината нейният отговор е по-философски задълбочен:
„Медицината има нещо, което спортът не може да ти даде. След много усилия и труд идва мигновеният резултат в спорта. Изживяваш ги сам или със семейството, но с приключването на едно състезание приключва и един цикъл. Докато в медицината, когато успееш да помогнеш на човек, да излекуваш заболяването му или, както е в нашата специалност, да проследиш бременността, да видиш, че тя завършва успешно, удовлетворението е по-голямо, защото го споделяш с човека, на когото си помогнал“, казва д-р Карина Вангелова.
„Ще излъжа, ако кажа, че знам имената на всичките си пациентки, но помня лицата им. Всеки един успех да помогнеш, всяка една чута благодарност те изпълват с неизмеримо щастие и зареждат сърцето с повече светлина. Това не могат да ти дадат нито купите, нито медалите от спортни състезания.“
Защо точно АГ
Към акушерството и гинекологията д-р Вангелова се насочила още като студентка в пети курс:
„Бях в родилната зала и наблюдавах цезарово сечение през едно малко прозорче. Няма да забравя как в този момент проф. Николов, началникът на залата, извади бебето от пациентката и ме погледна. Погледите ни се засякоха в този момент. Вече вътрешно усещах, че ще се върна там – дали точно в тази болница или в друга, не знаех, но ми беше ясно, че това няма да е последният път на такова място“, спомня си лекарката.
Дълги години е била доброволец във Втора коремна хирургия на Александровска болница, както и няколко месеца във Военномедицинска академия.
„Там осъзнах, че хирургичната специалност ми харесва, но точно коремната ми се стори доста тежка. Отново нещата стигнаха до физически възможности. Акушерството и гинекологията дават друга възможност – позволяват ти да се развиваш както клинично, така и оперативно. Привлече ме самата идея да съм там, където се ражда животът“, казва д-р Карина Вангелова.
Затова още през 2020 г. започнала работа като доброволец в Клиниката по патология на бременността в „Майчин дом“. От 2021 г. вече специализира акушерство и гинекология, преминавайки през различни отделения на болницата. Работата в родилна зала я вдъхновява най-много, защото ѝ дава възможност да помага на жени в един от най-важните моменти в живота им.
Важното и маловажното
Преди да предприеме нещо ново – дори и да не е жизнено определящо, а твърде делнично – за д-р Карина Вангелова е важно да знае дали ѝ е необходимо, може ли да го осъществи и каква е ползата от него.
„За мен важното е да си задаваме въпроси, да провокираме въображението си. Една от последните книги, които четох, беше „Полет над кукувиче гнездо“. Тя е символ на борбата срещу системата и показва как един човек е готов и всъщност жертва живота си в нея. Доста тематична за случващото се напоследък в здравната ни система. В крайна сметка животът е много интересен и ни подлага на изключително много изпитания. Не можем да живеем по шаблон от книга. Аз продължавам да бъда оптимист, че нещата ще се развият в положителна насока, но книгите са нещото, създаващо критичното мислене. Те обогатяват въображението на човека“, казва лекарката, на която остават не повече от три месеца до взимане на специалност.
Тя е категорична, че продължителното пребиваване в социалните мрежи и гледането на видеа водят до деградация, до липса на собствено мнение и усещане за истината.
„Спортът ме научи на дисциплина, на много търпение и най-вече на вяра в себе си. Научи ме на това, че всичко е възможно, ако вярваш и работиш с постоянство. Той изгради в мен качества, които ми помагат и днес, не мога да кажа, че ми е отнел нещо. Животът ни учи на много неща. Най-трудните ми моменти са били и моите най-важни уроци. Ако кажа, че спортът е отнел от детството ми, ще е лъжа. Напротив – той ме обогати. Изключително щастлива съм, че моят живот се разви точно по този път“, заключава д-р Карина Вангелова.
Автор: Силвия Николова за Clinica.bg
