В международния ден за борба с хепатита насочваме вниманието към значението на навременното откриване и профилактика на вирусните хепатити, включително в един от най-важните периоди за всяка жена – бременността.
Хепатит B по време на бременност е тема, която често поражда тревога у бъдещите родители, но съвременната медицина разполага с ясни международни препоръки за проследяване на майката и ефективни стратегии за защита на новороденото.
Хепатит B по време на бременност не означава непременно заплаха за бебето. Ключът е инфекцията да бъде открита навреме, защото днес съществуват ефективни стратегии за проследяване и профилактика. При навременно установяване на инфекцията специалистите могат да предприемат необходимите мерки, които да предотвратят предаване на вируса на бебето. Затова рутинният скрининг за наличие на хепатит В вирусна инфекция по време на бременност има ключово значение – не като причина за страх, а като възможност за ранна грижа, информирани решения и спокойствие за семейството.
Водещият хепатолог доц. д-р Мариета Симонова, част от екипа на Медицински център „Майчин дом“ и началник на Клиника по гастроентерология в Медицински институт на МВР – дава полезна информация защо изследването за хепатит B е важна част от проследяването на бременността, какво означава положителният резултат и как съвременната медицина защитава майката и детето.
Хепатит В инфекция се причинява от вируса на хепатит В (HBV), който може да бъде предаден по различни пътища – по време на раждане и бременност (перинатално), по кръвен и по полов път. Пътят на предаване на инфекцията и възрастта на заразяване имат голямо значение за клиничното протичане на инфекцията.
Хепатит В вирусната инфекция може да протече скрито, без пациентът да има значими симптоми и да завърши с оздравяване; може да протече с картината на различен по тежест остър хепатит и отново да завърши с оздравяване или да доведе до развитието на хронична инфекция. При хроничната инфекция, HBV остава да перисистира в организма и може да доведе до тежки усложнения, като чернодробна цироза и рак на черния дроб. Зарязването при раждане на детето или в детска възраст почти винаги води до хронична инфекция.
Много често хроничната инфекция дълги години остава безсимтомна и недиагностицирана и за съжаление нелекувана. Хората не знаят, че са заразени, а заболяването се проявява едва в стадий на тежка чернодробна увреда или рак на черния дроб.
Какъв е рискът за бебетата, родени от HBV-инфекциозни майки?
Рискът от предаване на вируса от майката на детето зависи основно от количеството вирус в кръвта на майката и активността на инфекцията. При жени с висок вирусен товар рискът от предаване може да достигне 70–90% при липса на профилактични мерки. При по-ниска вирусна активност рискът е значително по-нисък.
Точно затова международните препоръки поставят акцент върху ранното откриване на инфекцията по време на бременността. Когато бъдещата майка е диагностицирана навреме, лекарите могат да проследят състоянието ѝ и при необходимост да приложат допълнителни мерки за намаляване на риска за новороденото.
Как бъдещата майка може да разбере своя Хепатит B статус? Кога е идеалното време от бременността, жената да се изследва?
Единственият начин да се разбере дали една жена е заразена с вируса на хепатит В е да се изследва кръвта й за наличие на вируса. В случая това е HbsAg – един антиген на вируса, който се открива в кръвта на всички заразени хора.
В България има Национална програма за изследване на бременните жени за наличие на хепатит В, което означава, че всички бременни жени задължително се изследват в началото на бременността (първи триместър). Въпросът е дали след това резултатите от изследванията се обсъждат с пациентките.
Кои са жените в рисковите групи, за които тестуването е изключително важно?
Всички бременни жени трябва да бъдат изследвани. Няма друг начин да се разбере дали са заразени с вируса на хепатит В.
Какви са следващите стъпки, които трябва да предприеме една бъдеща майка, диагностицирана с HBV?
Бременната жена трябва да бъде насочена към специализирана клиника за лечение на вирусни хепатити, за да бъде прецизирана HBV инфекцията.
В случая с налична HBV инфекция и бременност целите са две: да се прецизира степента на инфекциозния риск на майката, за да не се допусне заразяване на детето и да се уточни степента на чернодробна увреда при майката и при необходимост да се предприемат съответните лечебни мерки, за да протече бременността нормално. Инфектираната жена и след раждането остава за проследяване и/или лечение при гастроентеролога.
Един добър факт е, че в България има Национална ваксинационна програма за всички новородени срещу хепатит В, независимо от това дали майката има или не HBV инфекция и това намалява риска за инфектиране на част от новородениете от майки с HBV инфекция, които не са изследвани. Благодарение на тази програма честотата на HBV инфекция е намаляла значително, което прави и разпространението на инфекцията в обществото по-ниско.
Има ли антивирусна профилактика? Колко ефективна е тя, какъв е потенциалният тератогенен риск и какво е времето на администрация?
Съществува антивирусна терапия срещу HBV инфекция, която ефективно контролира вирусната инфекция и спира увредата на черния дроб, и намалява значимо риска за развитие на рак на черния дроб.
При HBV инфектирани бременни антивирусната терапия има цел не само да лекува заразената майка, ако тя има активна увреждаща я инфекция, но да профилактира инфектиране на новороденото в случаите, в които майката не се нуждае от лечение. Има и критерии, кога се прилага антивирусно лечение – в кой етап от развитието на бременността, така че да бъде безопасна за бебето и кои препарати да бъдат прилагани.
Данните от редица проучвания, показват кои антивирусни препарати са безопасни да се прилагат при бременни и са безопасни за бебето.
В какви случаи е необходима незабавна терапия и в какви – тя може да се отложи след раждането?
HBV инфекция минава през различни фази, определящи се от взаимодействието между вируса и имунната система на организма. Най-общо, незабавна терапия се изисква, когато има много силна имунна реакция на организма срещу вируса, която е свързана с риск за развитиие на чернодробна недостатъчност.
Това е рядко състояние и обикновенно е свързано с остра HBV инфекция. При наличието на хронична HBV инфекция незабавна терапия рядко се налага.
По-скоро терапията не бива да се отлага при активна, продължаваща чернодробна увреда и бременност, такава е показана в последния триместър на бременността (24-28 седмица), както и терапията е абсолютно показана при майки с висок риск за заразяване на новороденото, отново в последния триместър на бременността.
Кърменето противопоказано ли е при майки с хепатит B? А при жени, които приемат антивирусна терапия?
Не, самата инфекция с хепатит B не е противопоказание за кърмене. Когато новороденото получи своевременна профилактика след раждането съгласно международните препоръки, кърменето може да бъде насърчено.
При майки, при които е необходимо провеждане на антивирусна терапия по време на бременността или след раждането, решението се взема индивидуално от лекуващия специалист. При използване на подходящия антивирусен препарат, най-често тенофовир, наличните проучвания показват, че количествата, които преминават в кърмата, са минимални и не се свързват с доказан риск за новороденото.
Важно е майката да не прекъсва или започва лечение самостоятелно, а да бъде проследявана от специалист, който да прецени най-подходящия подход както за нейното здраве, така и за защитата на бебето.
