По план Петър и Михаил е трябвало да се родят на 5 март 2026 г. Вместо това се появяват на бял свят два месеца по-рано от очакваното, навръх Богоявление – 6 януари.
Те са еднояйчни близнаци с обща плацента. Тъй като всяка бременност с близнаци сама по себе си рискова, майка им София стриктно се проследява от самото начало в СБАЛАГ „Майчин дом“.
До края на декември 2025 г. всичко изглежда спокойно, когато тя е на регулярен преглед при своя гинеколог и няма причина за тревога. В навечерието на Новата година получава стягане в областта на корема и повишена температурата. В първите дни на януари се свързва със своя акушер-гинеколог проф. д-р Асен Николов, началник на Родилна клиника в СБАЛАГ “Майчин дом“ и отива незабавно на преглед.
Лекарят установява усложнение, свързано с общата плацента – фето-фетален трансфузионен синдром, при който кръвоснабдяването между двамата близнаци не е равномерно. Петър, който е по-големият от двамата, получава повече кръв, докато за Михаил ситуацията е по-неблагоприятна.
Лекарите се опитват да спечелят още време за бременността, за да могат да приложат необходимото лечение и да подготвят бебетата за по-ранното им раждане. Но състоянието се променя, след проследяване на сърдечните тонове екипът на „Майчин дом“ взима решение за спешно цезарово сечение.
На 6 януари се раждат Петър и Михаил с тегло 2000 и 1460 грама.
Първите дни
Двете момчета са приети в Интензивното отделение на Клиниката по неонатология. За Петър първите дни са особено трудни. Той е интубиран и няколко дни е на апаратно дишане. След това двамата братя продължават възстановяването си в кувьози.
За майка им София това са дни на страх и неизвестност.
Вижда момчетата си след раждането и докато е в болницата ги посещава всеки ден. След изписването продължава с посещенията. Когато близнаците започват да развиват сукателния рефлекс и идва време за хранене, тя вече може да прекарва време с тях по два пъти на ден.
Постепенно кувьозите са заменени с термолегла, а след това идва ред и на обикновените легла. Момчетата трябва да пораснат, да натрупат килограми и да станат достатъчно стабилни, за да се приберат у дома.
За Петър този път е по-бавен. След раждането той губи значително от теглото си – от 2000 грама достига около 1500. Налага се и дрениране на течност. Първите дни са най-трудни и за семейството. София не крие, че тогава никой не знае какво ще се случи.
Но до Петър и Михаил остава екипът на Клиниката по неонатология, воден от началника доц. д-р Лилия Вакрилова.
„За нея зная, че е направила чудеса заедно със своя екип, за да спаси децата ми. Винаги ще сме благодарни на доц. Лилия Вакрилова и на проф. Асен Николов. Благодарим на целия екип на „Майчин дом“!“, споделя София.
31 дни по-късно
Преди да се приберат у дома София остава няколко дни с двамата си сина в сектора за кенгуру-грижа към Интензивно отделение, където постепенно се учи да се грижи за тях под наблюдението на акушерките и лекарите.
„Акушерките много добре ни показаха как да се грижим за тях- как да ги къпем, храним, преобуваме, да им сменяме памперсите. Особено ако си майка за първи път, това е много важно. Успяваш да си до децата и да си по-спокойна, защото ако се случи нещо, до теб има човек, който може да ти помогне.“
Тези няколко дни ѝ дават нещо, което трудно може да бъде измерено – увереността да повярва, че ще може да се справи и когато Петър и Михаил вече са у дома.
„Много е полезно. Препоръчвам на родителите да прекарат малко време с бебетата си под контрола на специалисти, за да придобият сила и увереност.“
След 31 дни в „Майчин дом“ идва денят, който семейството чака. Петър и Михаил напускат болницата заедно. Прибират се у дома – там, където ги очаква животът, за който семейството им мечтае. Това обаче не е краят на грижата, а началото на следващия етап.
Днес Петър и Михаил вече са у дома и растат заедно. Теглото им е близо 8 килограма, хранят се добре и вече са на захранване. Гукат, опознават нови вкусове, с интерес откриват собствените си гласове и показват повече от характерите си.
За родителите им грижата продължава с редовно проследяване. Особено внимание е необходимо за Петър, при когото са по-силно изразени някои рефлекси. Семейството работи с рехабилитатори и посещава невролози, а упражненията продължават и у дома. Следят и очното им здраве с регулярни прегледи.
София споделя, че след всичко преживяно вниманието ѝ остава насочено към развитието на двете момчета. Но когато говори за тях днес, тревогата от първите дни постепенно отстъпва място на разговори за първите пюрета, за играчките, за това как двамата откриват света.
Историята на Петър и Михаил е част от кампанията „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години от създаването на Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом“ – разказ за децата, техните семейства и медицинските екипи, които вече пет десетилетия се грижат за най-малките пациенти.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
