В рубриката „Младите лекари“ ви представяме д-р Михаела Кръстева – специализант по акушерство и гинекология в СБАЛАГ „Майчин дом“. Родена в Пловдив, тя прекарва по-голямата част от живота си в София. Завършва Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ в столицата, след което продължава образованието си в Медицински университет-София.
Както много млади лекари, и тя в началото планира професионално развитие в чужбина. С покрито C1 ниво по немски и подадени документи за Швейцария, бъдещето изглежда предначертано – но животът ѝ поднася друг сценарий.
Първите ѝ стъпки като лекар са в COVID-отделението на Александровска болница и се оказват изпитание, което тя описва като истински пример на израза „да те хвърлят в дълбокото“.
През декември 2021 г. д-р Кръстева започва специализацията си в „Майчин дом“ – място, което винаги е уважавала заради силните традиции, големия клиничен обем и възможностите за професионално развитие. От края на 2023 г. е и докторант към Катедрата по акушерство и гинекология.
Д-р Кръстева, какво Ви привлече към акушерството и гинекологията, как избрахте лекарската професия и специалността, имахте ли други планове за кариерата или винаги сте знаели и искали да сте лекар?
Решението да стана лекар дойде естествено, беше вътрешен порив още от детска възраст. От малка знаех, че ще следвам този път. Майка ми е одитор по професия и години наред се опитваше да ме убеди да бъда като нея – да запиша икономика. Но не успя да въздейства на избора ми. Желанието беше вътре в мен и стана реалност. Няма маловажна специалност в медицината, но за всеки лекар има такава, която го докосва в сърцето и душата. Бях още в 3-4 курс в университета, когато бащата на най-добрата ми приятелка, покойният вече онкогинеколог проф. д-р Стефан Иванов, д.м.н., ми даваше да чета неговите лекции и това запали в мен искрата за акушерството и гинекологията. За мен тази специалност е вълнуваща, интензивна, изпълнена с предизвикателства.. Акушер-гинеколозите имат привилегията да са част от появата на новия живот, както и да бъдат част от всички етапи в живота на жената.
Акушерство или гинекология?
И двете специалности са неразривно свързани и обогатяват една друга… но бих сложила ударение на гинекологията.
Спомняте ли си първия път, когато присъствахте на раждане? Какво си казахте тогава?
Бях още студентка.. казах си: Това е, тук искам да бъда, това е моята мисия!
Какво е усещането да бъдете част от най-интимния и емоционален момент в живота на една жена – появата на нов живот?
Привилегия! Носи огромна отговорност, но и неповторима емоция. Това е може би най-истинският и човешки момент.
Какво правите, когато искате да се презаредите – книга, спорт, природа, хоби?
Лекарската професия изисква себеотрицание, но вярвам, че всеки лекар намира баланса за себе си. Пътуванията са важна част от презареждането ми – дори кратките бягства са достатъчни понякога. Обичам да прекарвам времето си с любимите ми хора. Активна съм- ходя на фитнес, на пилатес, но понякога тишината и уюта на дома също са ми достатъчни.
Какво научихте за себе си, откакто специализирате акушерство и гинекология?
Много по-силна съм, отколкото съм си мислила. Мога да бъда опора за други, дори когато самата аз съм изтощена. Научих се да ценя тишината, миговете на благодарност и малките победи.
Историята на пациентка, която ще помните винаги?
53 годишна жена, с онкологично заболяване, загубила сина си, но въпреки това ми каза: „Аз винаги съм позитивна и знам, че ще се оправя, ще дочакам внуците си и знам, че поне едно от тях ще се смее като сина ми!“
Бях впечатлена от силата на духа, от желанието за живот и от решителността и. Нека бъде здрава!
Имате ли кауза или послание, което Ви движи в ежедневието в болницата?
Да бъда човек първо, лекар после. Вярвам, че грижата и отношението са също толкова важни, колкото и медицинските умения. Именно в това стои професионализмът!
Аз изключително много слушам пациентите, слушам хората като цяло какво ми говорят. Най-важно е да чуваш какво ти говорят хората. Да ги чуваш, за да ги разбереш. Не можеш да лекуваш някого, без да го разбираш.
Какво научихте от пациентките си, което никой учебник не може да Ви даде?
Търпение, смирение, благодарност. Медицината е любов!
Коя е най-голямата заблуда, която жените имат за женското здраве, за майчинството дори?
Че трябва да търпят болка или дискомфорт. Че не бива да говорят открито за интимното си здраве. Жената не трябва да се срамува да се погрижи за себе си – това не е каприз, а необходимост.
Много от пациентките считат, че с раждането приключват нещата, но всичко тепърва предстои.
Сблъсквате ли се с пациенти, които се срамуват или се страхуват от посещение при гинеколог – и как подхождате към тях?
Да, сравнително често. Винаги започвам с разговор и разбиране. Не насилвам нищо. Важно е жената да се почувства в безопасност, уважавана и чута.
Имало ли е случай, който Ви е просълзил?
Да и то не един. Колкото и позитивизъм да има в нашата специалност, има и моменти в които нещата не винаги се случват по най-добрия начин. Това са моментите, в които си даваме равносметка, че животът не е подарък.
Имало ли е ситуация, в която да се почувствахте най-безсилна – и какво направихте?
Ние работим в екип. Все още съм специализант и над мен винаги стои лекар със специалност.
А кога осъзнахте, че сте на правилния път?
Разбрах, че съм на правилен път, когато след тежки и изтощителни дежурства, чувствам удовлетворение в душата и чувствам, че съм на правилното място и че това съм аз и не искам да бъда друга.
Какво си казвате в дните, в които сте изтощена, но трябва да сте опора за някой друг?
Аз винаги се състезавам със себе си, такава съм, а това е битка, която не мога да си позволя да изгубя. В тези момента гледам да не се оставям на емоцията, да се мобилизирам и да не се отпускам. Знам, че в тези моменти съм необходима и съм там с причина. Знам, че някой разчита на мен в този момент и че моето призвание е да съм до него.
Какво не подготвя медицинският университет за реалната практика?
Няма как да те подготви за реалната болка в очите на хората, няма как да те подготви за индивидуалността на всеки един пациент и всеки един случай. Няма как да те подготви на издръжливост и решителност, докато сам не се сблъскаш с тях. Обучението започва още в университета и се надгражда по време на специализацията и след това… цял живот.
