900 грама. 27-а гестационна седмица. Така започва животът на Никола.
Първите два месеца и 20 дни той прекарва в Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом“. Там посреща и първата си Коледа – далеч от дома, но заобиколен от хората, които всеки ден се борят за него.
За Стефка и Йордан това са дни, в които няма далечни планове. Има само днешният ден. И надеждата утре да бъде малко по-добър.
Майка му Стефка никога няма да забрави вечерта, в която се прибира у дома без Никола.
„Това е може би една от най-тежките вечери. Много е тежко за всяка една майка да се прибере сама след раждането. Без значение каква е причината. Да се прибереш сам при празното бебешко креватче, което си подготвил за това дете и всичко ти е празно.“
Лекарите ги подготвят, че първата седмица ще бъде критична. Не дават прогнози и не обещават как ще се развият нещата. Родителите знаят, че могат да виждат Никола всеки делничен ден за около час и че информацията ще получават на място.
„Ако не ти звъни телефона, това е добре. Ако ти звъни телефона и е от неонатологията, по-добре да седнеш.“
Така преминават месеците, в които Стефка и Йордан сякаш не могат да си поемат пълния дъх.
„Дъх, въздух, дишаш, но дишаш наполовина. И просто стоиш така до телефона и сам се молиш да не звъне.“
В най-трудните дни до тях са хората от Клиниката по неонатология.
„Първо искам да отлича екипа в неонатологията. Проф. Слънчева и всички около нея. Това са невероятни жени с невероятен дух. Той може би не си личи, но там борбата е ежеминутна за всяко детенце. Така че това са нашите първи герои.“, разказва Йордан.
Но екипът прави нещо повече от това да се грижи за Никола.
„Те освен, че се грижиха за него, някакси ни хванаха за ръка така да ни преведат и нас през целия този момент.“
В онези месеци семейството намира подкрепа и в други родители. В стаичката, в която е Никола, има още три момченца – две близначета и още едно дете.
„Подкрепата и връзката, която още тогава изградихме помежду си, беше така от голямо значение. Разбира се, в тези моменти, приятели и семейството, всички следят теб, но пък те бяха хората, които преживяват същото.“
Всяка малка победа на едно от децата се превръща в повод за надежда и за останалите семейства.
А през цялото това време Стефка и Йордан се учат да бъдат силни един за друг.
„Разбиране. Много разбиране. Това, че и двамата сме лабилни в този един момент. Ние се подкрепяхме един друг. Знаехме, че всеки от нас минава през неговия си момент. Всеки от нас е имал по-силните си, по-слабите си дни.“
Два месеца и 20 дни след раждането му идва денят, в който Никола може да се прибере у дома.
А днес онова момче от 900 грама е вече голямо. Ходи на училище, тренира футбол и обича да ходи с татко си за риба. Има по-голяма сестра, с която го свързва онази особена близост между брат и сестра.
За родителите му обаче споменът за онези месеци остава завинаги.
„Когато се върна назад и гледам някои от нещата, които сме успели да направим тогава, си казвам: Не, това не мога пак да го направя. Не знам как съм минала през него. Обаче с всяко едно нещо, когато дойде, животът ти поднася неща, с които можеш да се справиш. Намираш силите, намираш начина.“
Това, което Никола преживява в началото на живота си, променя и начина, по който баща му Йордан гледа на света.
Днес той е част от „Бригада Нов дом“ и помага на хора, които имат нужда от подкрепа.
„Просто неговата сила и борбеност са нещо, което вдъхновява и нас, и мен. И всъщност те са причината, основната, да се включа и аз в „Бригада Нов дом“.“
А наскоро Стефка, Йордан и Никола отново прекрачват прага на „Майчин дом“.
Този път срещата им с проф. Боряна Слънчева е различна. Никола вече не е онова 900-грамово бебе, за което родителите му са чакали новини. Той е порасналото момче, което може да разкаже своята история.
Семейството оставя в клиниката рамка със снимки на Никола и неговата история. Не просто като спомен, а като послание към родителите, които днес стоят до кувьозите и чакат. Като напомняне, че страхът, който изпитват днес, не е непременно краят на историята, че има и утре. И че понякога една истинска история може да им даде сили и кураж за следващия ден. Стефка и Йордан знаят това най-добре.
Проследи всички истории от изложбата „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“:
