Огнян Пламенов ‚,Пожара“ – 650 грама воля за живот

Бременността на майката на Огнян не е безпроблемна още от самото начало. Появява се кървене, което налага проследяване в СБАЛАГ „Майчин дом“. Постепенно става ясно, че се касае за полип, свързан с плацентата, който започва да кърви. Едно от тези кръвотечения е толкова силно, че Виолета за първи път се изправя пред най-страшната мисъл, че може да загуби бебето си.

Тогава е приета в болницата за задържане на бременността. Следва период на покой и внимателно проследяване. Виолета успява да стабилизира състоянието си и бременността продължава. Докато не идва януари и тя се разболява от грип А и дълго време поддържа висока температура. Отново постъпва в „Майчин дом“. Този път лекарите установяват контракции.

Виолета почти не ги усеща. Но тялото ѝ вече е започнало да дава други сигнали. Следват изследвания и нови медицински находки. Установена е инфекция, която е лекувана, а последващо изследване показва отрицателен резултат. Само седмица по-късно обаче Виолета отново забелязва течение. Тя смята, че инфекцията се е върнала. Оказва се, че този път това не е инфекция, а околоплодните води.

Бременността на Виолета е само в началото на 24-ата гестационна седмица. И изведнъж въпросът вече не е как да бъде задържана бременността, а колко още време може да остане детето в утробата ѝ.

Лекарите ѝ обясняват ситуацията. Тази информация трудно може да бъде понесена от една майка, която още не е видяла детето си – колко малък е шансът, какви могат да бъдат последствията, какво означава бебето ѝ да се роди преди 25-ата седмица.

В предродилна зала тя среща лекар, който според нея прави нещо много важно. Не ѝ обещава чудо, не ѝ казва, че всичко ще бъде наред, просто говори с нея спокойно, обяснява и остава до нея. И ѝ дава усещането, че в този момент не е сама.

За Виолета това се оказва решаващо. Тя иска само още малко време, за да може бащата на детето ѝ да бъде до нея. Лекарите се съгласяват да изчакат и тримата получават още един малък отрязък от време.

Налага се раждането да бъде предизвикано, започват контракции и всичко се случва много бързо. Някой ѝ казва, че бебето ще бъде изведено и тя успява да види само главичката му. След това го отнасят, а Виолета остава в родилна зала.

Когато се събужда, първото, което вижда, е гривната на ръката си. Това е един от най-шокиращите моменти в живота ѝ. Защото само преди часове е слушала какво може да означава толкова ранно раждане. А сега на ръката ѝ има гривна. И тя знае, че някъде има едно бебе. Нейното бебе.

Огнян се ражда 650 грама в 24-ата гестационна седмица. В следващите дни теглото му пада до 580 грама. Но още от самото начало той показва нещо, което майка му ще запомни завинаги – воля за живот. Рита, плаче, движи се, не стои спокойно. А Виолета се опитва да разбере какво означава всичко това. Не е лекар, не знае всички термини, не знае какво ще се случи утре, но вижда жаждата за живот у детето си. И постепенно започва да се доверява не само на лекарите. Започва да се доверява на детето си.

В този момент до нея е и бащата на Огнян.

„Аз съм спокоен.“ – това е неговият начин да бъде опора. А за Виолета тези думи се оказват огромна подкрепа. Защото в момент, в който всичко около нея говори за риск, страх и неизвестност, той просто стои до нея и вярва.

„Той просто знаеше, че детето ни ще се пребори.“, спомня си тя.

Следващите дни не са приказка. Огнян не просто „се преборва“. Той преминава през дни, в които състоянието му се променя. Кислородът се увеличава, после се намалява. Храненето се спира и отново започва. Има моменти, в които Виолета е спокойна и такива, които са кризисни. Но дълбоко у нея остава усещане, че бебето ѝ ще се справи.

И Огнян наистина се справя. Той не е интубиран и не получава сърфактант според разказа на майка му, защото тя не се съгласява. Кислородната подкрепа е чрез канюла и кислородна палатка. Постепенно преминава през различните етапи на неонатологичната грижа – кувьоз, хранене чрез сонда, спиране и възобновяване на храненето. Дни, в които всички чакат следващата добра новина. И дни, в които просто чакат. Времето в неонатологията има различен ритъм. Там не се броят дните, а се броят грамовете, милилитрите, дишането, храненията.

Още един стабилен ден. Още една малка крачка. Огнян започва да се храни самостоятелно около две седмици преди изписването. А след това идва денят, който семейството чака месеци наред – 19 май 2023 г. Огнян се прибира у дома три месеца и половина след раждането си – точно в деня, в който е трябвало да се роди.

В момента Огнян е на 3 години и 7 месеца. Расте в семейство, в което музиката и изкуството са част от живота от поколения. Не е изненада, че на прощъпулника си избира цигулката. Днес обаче истинската му страст са книгите. В дома им играчките отстъпват място на книгите. Огнян ги „чете“ и интонира макар все още да ги знае наизуст. Познава буквите и постоянно ги разпознава в думите. Вече се учи да чете и с огромно любопитство открива света на книгите. Музиката също е неизменна част от ежедневието му. Обича да пее оперите на своя баща – оперния певец Пламен Кумпиков.

Днес детето, което някога е било 650 грама, е напълно здраво. Белите му дробове са като на доносено дете. Ретинопатията, която е започнала да се развива, е овладяна без оперативна намеса. Има и сърдечен проблем, за който при последния преглед доц. д-р Румен Маринов казва, че вече няма и спомен от него.

За Виолета Огнян не е просто дете, което е оцеляло. Той е дете, което още от първия си ден има собствено решение – да живее този живот. Въпреки всичко.

Името му също има своята история. Родителите му решават да го нарекат Огнян, защото искат в името му да има огън и да бъде силен – Огнян „Пожара“.

Когато го записват като живородено дете на 6 февруари, разбират и още нещо – че има имен ден на същата дата. За Виолета това е един от онези малки детайли, които днес изглеждат почти като знак. Не знае дали всичко е било предначертано. Но знае, че когато погледне назад, много неща изглеждат като че ли са си намерили точното място.

Историята на Виолета не приключва с изписването. Напротив – тогава започва друга битка – за родителите. Защото когато едно дете е прекарало месеци в неонатологията, майката и бащата също имат нужда от грижа, от информация, от психологическа подкрепа, от човек, който да им помогне да разберат какво се случва. От някого, който да говори с тях не само като с родители на недоносено бебе, а като с хора, които току-що са преживели огромна психологическа травма.

Преживяното от Виолета като майка постепенно намира своето място и в професионалния ѝ път. То я насочва към кауза, в която днес самата тя иска да бъде до други родители – да ги чува, да ги разбира и да им помага да преминат по-леко през този труден път. В момента тя разработва магистърска теза по клинична психология, посветена на психологичната подкрепа за родители на недоносени деца.

“Ние сме сигурни, че освен медицинската грижа, огромно значение Огнян да се справи имаха топлината, любовта и човешкото отношение, които нашето дете получаваше всеки ден. Всички от екипа се отнасяха към него с обич, а това не може да остане незабелязано. През всичките три месеца и половина, в които Огнян беше в неонатологията, този екип беше неговото семейство. Това отношение се усещаше не само когато бяхме там, а дори и по телефона – в гласа им, когато говореха за него, в начина, по който го наричаха по име, в грижата и вниманието към него. Това са хора, които не просто вършат работата си. Те горят в нея. Обичат бебетата и това се усеща във всеки жест и във всяка дума. Адмирации към тях, безкрайно сме им благодарни.“

Огнян се ражда на 3 февруари 2023 г. и тежи 650 грама. На 19 май си тръгва от Клиниката по неонатология в „Майчин дом“. Между тези две дати има 105 дни – 105 дни страх, надежда, медицина и търпение. И една майка, която се учи да вярва. Първо на лекарите, после на себе си, а най-вече – на него. На онези 650 грама живот, които никога не се предават.

Историята на Огнян е част от кампанията „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години от създаването на Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом“ –  разказ за децата, техните семейства и медицинските екипи, които вече пет десетилетия се грижат за най-малките пациенти.

Някои от историите на тези деца ще бъдат представени в рамките на фотографската изложба „Всеки нов живот заслужава шанс“, посветена на 50 години Клиника по неонатология „Майчин дом“. Официалното откриване на изложбата е на 31 август 2026 г. от 17:00 часа в Галерия на открито на Столична община – Градската градина пред Народния театър „Иван Вазов“. Изложбата се провежда под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова и с подкрепата на Столична община.