Баща им доц. Светозар Марангозов: Всеки ден чакахме да дойде утре. И утре, и утре.
На 11 октомври 2018 г. Ясен и Денис бързат да се родят още в 26-ата гестационна седмица. Тежат едва 790 и 900 грама. За баща им доц. д-р Светозар Марангозов, съдов хирург във ВМА, този ден започва съвсем различно от очакваното. Предстои му да пътува за конгрес по съдова хирургия, но съпругата му има контракции още от нощта.
„Буквално не съм очаквал, че ще я закарам да я приемат.“, спомня си той.
Когато пристигат в СБАЛАГ „Майчин дом“, лекарите установяват разкритие и започнало раждане, което вече не може да бъде спряно. Всичко се случва бързо – приемането и раждането са в рамките на около час.
Започват близо три месеца в Клиниката по неонатология. За Ясен и Денис това е тежък период – налага се да бъдат интубирани, появяват се мозъчни кръвоизливи, трудно наддават на тегло, имат и проблеми с очите, които изискват проследяване. За щастие, не се налага интервенция.
За баща им обаче най-трудното е не само това, че децата му са толкова малки. Той е лекар и знае какво може да последва.
„За разлика от всички останали хора, които се осланят само на надеждата, че всичко ще бъде наред, за мен беше много трудно като лекар.“
Професията го е научила да мисли в конкретика – кога нещо е възможно да се случи и кога няма да стане. Но сега медицинското знание не му дава сигурността, от която има нужда един баща.
Затова отново и отново пита колегите си каква е прогнозата за децата. А отговорът често е един и същ: „Нека да почакаме до утре. Тогава ще видим.“
И това „утре“ се повтаря. „Всеки ден чакахме утре да дойде. И утре, и утре.“
Първата истинска надежда идва в момента, когато вижда момчетата без интубационни тръби. Дишат сами – все още трудно, с падове на сатурацията и нужда от допълнителен кислород, но дишат.
„Може би това беше моментът, в който започнах да вярвам, че има надежда за тях!“
Ясен и Денис остават в „Майчин дом“ повече от 90 дни – от 11 октомври до 11 януари. Прекарват там Коледа и посрещат Нова година, докато семейството живее ден за ден с надеждата за следващото „утре“. За тези близо три месеца те стават част от един малък свят – на лекари и акушерки, на други родители и техните деца, на тревога, страх и надежда.
„Там създадохме много приятелства с други родители, които бяха в същата ситуация като нас. Живяхме техните страхове заедно със своите.“
Но наред със страха остава и нещо друго – благодарността. Д-р Марангозов знае какво означава професионализмът и затова оценява още повече човешкото отношение, което получават.
„Много ми е останало чувството на благодарност за човечността, която тези хора създаваха към нас.“ За него е важно, че екипът не прави разлика между него и останалите родители заради това, че е лекар. „Те трябваше да свършат своята работа, но просто бяха много внимателни в споделянето на информация, в отношението си към всички нас -не само към мен конкретно заради това, че съм лекар.“
И тази благодарност не остава в миналото. И днес, когато има повод да дойде в „Майчин дом“ по работа, мястото връща спомените за онези месеци – за двете малки момчета, за дългото чакане и за хората, които са били до тях в най-трудния момент.
„Това ми връща най-емоционалните моменти, които имам от тогава. И съм безкрайно благодарен за тези хора.“
Почти осем години по-късно Ясен и Денис са вече съвсем различни от онези две малки бебета, за които всеки ден е бил въпрос на очакване. Те са любопитни, палави, много различни един от друг, но силно свързани. Интересуват се от природата, от приятелите си и от всичко, което им позволява да откриват света. В началото пътят им не е лесен – прохождат по-късно, а проговарянето идва около третата година.
Днес тези трудности са само част от тяхната история. Семейството живее в Смолян. След тежките проблеми с белите дробове на децата лекарите препоръчват среда с по-чист въздух, за да се намали рискът от бъдещи усложнения. За семейството това се оказва естествен избор, тъй като са от този край. Сега ежедневието им е свързано с разходки в планината, игри с кучето, цветя и природа.
„Учим цветята, учим местата и всичко.“, разказва баща им.
Ясен и Денис продължават да бъдат любопитни и възприемчиви деца, които „много се радват на живота“. А сега ги очаква още едно голямо „утре“ – първият учебен ден. Раниците, тетрадките и всичко ново, което идва с първи клас, вече са повод за нетърпение и вълнение.
За баща им това е много повече от обикновен първи учебен ден. Преди почти осем години той е чакал „утре“, за да разбере дали децата му ще имат шанс. Днес вижда пред себе си две момчета, които растат, мечтаят и се радват на живота.
„И съм безкрайно благодарен за този дар. Защото, ако не беше се случило така, нямаше да оценим какво имаме. Но сега всеки ден за нас е голямо щастие.“
Историята на Ясен и Денис е част от кампанията, посветена на 50 години Клиника по неонатология в СБАЛАГ „Майчин дом“ – разказ за развитието на специалността през съдбите на децата, родени твърде рано, и за хората, които са били до тях, когато всяко „утре“ е надежда.
